Спорни въпроси при СПАМ

На електронния си адрес се случва да получим съобщения, които ни рекламират и предлагат услуги, оферти, стоки, покани или дори ни предупреждават за  опасност, а в същото време съдържат вируси. Авторите на тези съобщения не са искали нашето съгласие и следователно извършват законово нарушение. Подобни съобщения са спам. Думата спам придобива популярност след един телевизионен скеч от 1970г.

Спамът е сериозен проблем на съвременната комуникация. Статистиката показва, че в годината интернет потребителят загубва 6 часа за четене и изтриване на спам. Загуба на време, загуби в икономиката от нелоялна конкуренция, кражба на данни (банкови сметки, пароли). За наказуем спамът е обявен в 35 държави (към 2015г). Налице са и съдебни решения към лица и организации, разпространяващи спам. В България от 2006г. Законът за електронната търговия узаконява изпращането на непоискани съобщения до адреси на юридически лица, ако в текста на съобщението е включено предупреждение, че е непоискано търговско съобщение. До физически лица изпращането на спам е забранено.

Правната защита при спам-атаки в България е различна за физическите и за юридическите лица. Ако лицето е юридическо, на нарушителя може да бъде потърсена отговорност по съдебен път. Затова юридическите лица трябва да бъдат вписани в регистър на лицата, които не желаят да получават непоискани съобщения към КЗП (Комисия за защита на потребители), като подадат заявление с електронен подпис. Могат да подадат жалба до КЗП и да посочат данните на изпращача на спам. Тази поправка на закона е от 2009г. Мерките обаче влизат в сила, ако се докаже, че подателят е юридическо или физическо лице, подвластно на българското законодателство. Заслужава внимание спорният въпрос дали този регистър в своята същност не е национална спам листа, защото е източник на адреси с автентична точност и съдейства за разпространение на спам. Може ли регистърът да се използва от податели, които не могат да бъдат подведени под отговорност в България. Друг спорен въпрос в това отношение е защо легализирането на спама е свързано с използване на бюджетни средства за създаването и поддържането на въпросния регистър. Подобно политика не съответства на международните тенденции. Има предложение този регистър да бъде заменен от друг – на IP адресите, желаещи да подават непоискани съобщения. Така ще бъде в съответствие с целта – борба със спама. Спорен въпрос във връзка със спама е и дали когато се разпространяват съобщения без изричното съгласие на потребителя това не е форма на цензура.

Спамът дава възможност за злоупотреба с нашите лични данни. В тези случаи няма да намерим конкретна информация за подателя, който е длъжен при изпращането да заяви, че съобщението е непоискано от получателя. Липсата на такава се наказва според закона с глоба от 1000  до 5000 лева. Спамът обикновено не включва валиден адрес и не можем да изпратим заявка за отказ от получаване на съобщения. Можем да подадем жалба до КЗП и да посочим данните на изпращача на спам. Като подходящ метод за борба с българския законен спам е филтриране на писма със съдържание, включващо фразите „поискано“ и „непоискано“.

За разлика от юридическите лица, физическите не е необходимо да са вписани в регистър. Те не трябва да са дали писмено съгласие за получаване на непоискани съобщения. Трябва да знаем, че такова съгласие обаче може да дадем с бутона „разрешавам“ при искане за даване на съгласие да получаваме известия. Често при търговски съобщения, свързани с рекламни кампании, регистрирайки се за поръчки в онлайн магазини, потребителят може да даде съгласие, без да разбере това. Физическите лица (като потребители на стоки и услуги, които ползват не с цел да извършват търговска дейност) също могат да подадат жалба при КЗП.

Спамът е често срещано явление в световен мащаб. Имейлите на хората от цял свят се пълнят ежедневно със спам, губят времето на всички, а понякога носят и по-големи вреди, свързани с измамни схеми. Социалните мрежи също се пълнят с досадни предложения за популяризиране на сайтове, които можем да блокираме, в резултат на което спамът ще бъде маркиран като нежелан и евентуално изтрит.  Можем да блокираме също писма от сървъри, които нямат име (само IP).

Нежеланата поща може просто да не бъде отваряна. Самото отваряне на такова писмо е сигнал, че имейлът се използва активно. Скритите картинки към него съобщават  за активност на пощата и са последвани от повишена активност на спам. Не трябва да даваме електронния си адрес в мрежата, това е най-голямата защита срещу спам.

Спамът превзема и социалните мрежи. Можем да го открием и във ФБ, където е пълно със спам-изречения, линкове и покани да гласуваме за еди-какво. Рекламните спамъри стават все по-агресивни, навлизат в коментарите в търсене на маркетинг и трафик. Нерядко включват обида и клевета. С нарастването на спама политиката на ФБ включва и разработване на нови функции за защита от него, както и съгласие при възникване на спорове, те да бъдат разрешени във всеки компетентен съд в държавата на местопребиваването. Всичко това налага интернет потребителите, операторите на услуги, доставчиците да реагират на дразнителите и да полагат повече и повече усилия, за да опазят чиста електронната среда за комуникация. Ниската потребителска култура и проблемите със сигурността са част от причините за явлението.