Спорове и закони по времето на Чингис хан

Чингис хан

Чингис хан (1162 – 1227) основава Монголската империя, която е най-голямата държава в човешката история, а територията й се равнява на тази на Африка и се е разпростирала на площ от 30 милиона квадратни метра.

Животът на този владетел е белязан от предателства, раздори и съюзи, но можем да го определим и като поредица от успешно решавани спорове. Малко са загубите на Чингис хан и сред тях е победата на волжките българи в битката при завоя на Самара. Тогава армията на Чингис хан обгражда цялото Каспийско море, побеждава всички армии, с изключение на волжките българи.

„Яса“

Заповедите и законите на Чингис хан са събрани в списъка „Яса“. Като сборник със статии „Великата Яса“ е съставен след смъртта на хана. Основен принцип в тях е справедливостта. Нещо повече – спазвала се е максимата „Справедливостта е над закона“. Макар че държал на спазването на законите, Чингис хан можел да помилва някого, ако сметнел, че наказанието не е справедливо или престъплението е следствие на определени обстоятелства.

Най-тежки наказания били налагани на прелюбодейците, крадците, предателите и на тези, които проявявали неподчинение на военните си началници. Легенди разказват, че ханът е заповядвал предатели да бъдат хвърлени живи в кипяща течност. Всъщност изпълнението на смъртната присъда зависело от две неща – от извършеното нарушение и от социалния статус на извършителя. Смъртната присъда е можело да бъде заменена от продаване в робство. За престижни се смятали наказанията, които не са свързани с кръвопролития. Съответно членовете на семейството на Чингис хан можело да бъдат наказвани само от семеен съвет. Забранено било отвличането на жени и убиването на животни извън ловния сезон.

На военна служба младежите постъпвали на 13 години. Ако някой не искал да направи това, започвал безплатно работа в полза на държавата. При третия вариант, ако някой не започне военна служба или работа, се наказвал със смърт. В мирно време на никого (и на военните) не се разрешавало носенето на оръжие. На възраст 15-17 години всеки юноша е трябвало да си намери годеница, която да не бъде роднина по първа и втора линия. Разрешено било многоженството, а наложниците били смятани за съпруги. Право на наследяване обаче имали само децата от първия брак.

Ето няколко максими на Чингис хан, които могат да ни помогнат в решаването на спорове днес:

След победа вземи противника под крилото си

Традицията да се изгонват победените е изоставена от Чингис хан. Той започва да ги закриля и ги приема като част от собственото си племе. Известно е, че кара майка си да осиновява сирачета от победени племена, за да станат част от собственото му семейство. Така завладените народи ставали лоялни на хана, а той – все по-силен с тяхната помощ. На практика много от победените племена се присъединяват към монголците и изчезват от историческата карта. Други племена доброволно преминават на негова страна.

Власт се раздава спрямо заслуги, а не според семейни връзки

Ханът обещава власт и богатство на всеки, който има заслуги за победата. Традиционното право е реформирано от хана и това създава възможност за промяна на социалната структура на обществото. И робът може да стане командващ армия, ако притежава необходимите качества. Социалният статус е без значение при разделяне на военната плячка. Разделяла се е по равно между всички, участвали в битката.

Събиране на информация и разбиране на мотивацията на врага

За тази цел Чингис хан изгражда шпионска система. Преди една от битките си например той праща агенти, които да предизвикат бунтове сред поддръжниците на своя враг. Това улеснява победата на Чингис хан. Всяка битка на хана е предшествана от събиране на информация от различни източници. Често използвана тактика от него е създаването на вътрешни противоречия в редиците на врага.

Отвореност за нови идеи

По пътя си Чингис хан среща нови идеи и веднага ги прибавя към своите стратегии и тактики за победа. Например тактиката на обсадите, която взема от китайците. Ханът налага религиозна свобода на всички религии в империята си, което означавало равни права на будисти, мюсюлмани, индуси, християни.

Различни оценки за Чингис хан пъстрят редовете на историческите трудове. За едни е „Наполеон на степите“, „необикновен лидер“, за други „брутален гений“, „хладнокръвен убиец“. Това, което Наполеон и Хитлер не успяват да направят – да завладеят Русия, вече е било направено от Чингис хан. Това, към което се стреми съвремието ни – свобода на идеи, религии и възгледи, вече е било направено от Чингис хан. Съвременният поглед към един път, изпълнен със спорове, войни и победи, може да ни помогне във вземането на успешни решения.