Спорове между европейски частни и публични субекти и недържавни участници са отчетени в годишния доклад на ЕС за 2023
Спорове между европейски частни и публични субекти и недържавни участници са определени като допълнителни предизвикателства пред цифровите технологии в годишния доклад на ЕС за 2023 за състоянието на регионите и градовете.
Публичните органи през изминалата година често са се оказвали изправени пред атаки за отказ на услуга, което има последици за гражданите. Засегнатите услуги включват регистрация, мобилност (паркинг), събиране на отпадъци, здравни услуги, социалноосигурителни плащания, услуги за ваксинация. Пълното блокиране на тези услуги съответно оказва въздействие върху доверието на гражданите в управляващите органи.
Необходимо е всеки орган, който е изложен на риск да стане цифрово устойчив на нарастващите нови видове кибератаки. Агенцията на Европейския съюз за киберсигурност (ENISA) идентифицира и класифицира 10-те най-големи заплахи за киберсигурността до 2030г. Сред тях са „целеви атаки, подсилени с данни за интелигентни устройства“ и „надигането на усъвършенствани хибридни заплахи“. Отчита се, че в различните региони е различна цифровата зрялост. Все по-широкото навлизане на новите технологии в обществения живот също е фактор за кибератаките. Наличието на достатъчно финансови ресурси и организационен капацитет са необходими за устойчивостта на цифровите технологии. Цифровият преход в ЕС възлиза на 125 милиарда евро годишно.
В доклада се отчита, че в региони с оскъдни финансови ресурси приоритетите са други и не се отделят инвестиции в програми за киберсигурност, модернизиране на цифровата инфраструктура. Липсват умения в областта на цифровите технологии в публичните администрации.
