Спорове между изкуството и закона

Когато на арт сцената се качат търговци и перачи на пари, не може да не възникнат спорове между изкуството и закона. Според Специалната комисия (към Европейския парламент) по организираната престъпност, корупцията и изпирането на пари, прането на финанси „включва всички онези операции, насочени към незаконния произход на средства и към създаването на привидна легитимност, която да улесни последващото им реинвестиране в законната икономика.“ Със слабата си регулация арт сферата се оказва благоприятна среда за извършването на такива операции, определяни като сиви практики на пазара на изкуството. Спорните въпроси между изкуството и закона включват освен операциите по прането на пари още и заобикалянето на международните санкции, както и укриването на данъци.

Пране на пари

В световен мащаб за година сделките с произведения на изкуството надхвърлят 64 млрд. долара. Често тази търговска арт сцена е разположена върху мръсни схеми. Всеки човек на практика може да купи скъпо произведение на изкуството за милиони долари и да не го регистрира никъде. Така парите при сделката остават извън финансовата система. Собствениците на произведения на изкуството най-често искат да останат скрити и постигат това с помощта на посредници. Анонимността и непрозрачността в сделките създава среда, която е благоприятна за пране на пари. Схемата за пране на пари включва купуване и след това продаване на произведения на изкуството през аукционни къщи и частни дилъри. Продажбите на изкуство чрез аукционни къщи не са свързани с определени разпоредби за пране на пари в Закона за банковата тайна. Продавачът не е длъжен да потвърди самоличността на купувача, нито да изясни с каква цел се купува изкуството. Срещу много аукционни къщи има повдигнати обвинения за неправомерни действия във връзка с политиките срещу пране на пари. Публичните търгове са по-малко от продажбите от частни дилъри на произведения на изкуството.
Артър Бранд, който е арт детектив и е бил по следите на картини на Пикасо, Ван Гог, Салвадор Дали и Реноар, смята, че е много трудно да се разследва откраднат предмет, който е произведение на изкуството, както и да се прекъсне схема за пране на пари с произведения на изкуството. Откраднатите произведения могат да бъдат погълнати от подземния свят и за няколко години да сменят десетки собственици на черния пазар. Така например „Портрет на Дора Маар“ от Пикасо сменя 10 собственика за 20 години. У собствениците на откраднати творби винаги живее страх от разследване и за да запазят своята анонимност, те са готови на отстъпки в цената, като често стават участници в схеми за пране на пари.

Укриване на данъци

Произведенията на изкуството могат да бъдат съхранявани на свободни пристанища за неограничен период от време. Предпочитано например е пристанището в Женева. Така могат да се укриват данъци, като се използва швейцарския банков пазар и се избягва контрола на данъчните власти. Според икономиста Н. Рубини в Швейцария пристанищата са „еквивалент на банките“.
Прането на пари на арт сцената е свързано и с използването на ползите, които носят инвестиции в страни – данъчни убежища с непробиваема банкова тайна. Правният аспект на проблема е сложен. Има страни, в които гражданското законодателство не наказва случаите на изпиране на собствените пари (Италия, Австрия, Германия, Дания), защото дейността по изпирането на пари се смята за продължение на първоначално престъпление.
В България Законът за мерките срещу изпирането на пари с последно изменение от ДВ. Бр.70 от 20 август 2024г. включва чл.36 и 37, които се отнасят до лица, търгуващи или действащи като посредници в търговията с произведения на изкуството (вкл. Художествени галерии и аукционни къщи), когато стойността на сделката възлиза на или надвишава 10 000 евро.
За да се изработи стратегия при борбата с „мръсните пари“ е необходима обща законодателна рамка във всички държави членки на ЕС.

Заобикаляне на международни санкции

В последните години на много държави са наложени международни санкции и в същото време икономистите отчитат, че има голям ръст при продажбите на произведения на изкуството на олигарси от тези държави. С произведенията на изкуството лесно се заобикалят международните санкции. Доклад на американския Сенат например разкрива, че руски олигарси са закупили произведения на изкуството за 18 млн. долара, за да избегнат наложените международни санкции. Според магистратите мерките в това отношение са лесни за заобикаляне.
Достатъчно ли е да се разчита на съветите на адвокати, магистрати и арт детективи за борба с измамите в тази област? Как помагат застрахователните компании? Възможна ли е обща стратегия или общ кодекс в борбата на изкуството с мръсните пари?
Засега такава стратегия все още се търси.