Спорове между родители и деца – Хемингуей

В основата на споровете между родители и деца често пъти е желанието на родителя да види как детето осъществява несбъднатите мечти. От такива спорове се ражда писателят Ърнест Хемингуей.

Кларънс Хемингуей избира лекарската професия. Той прави предложение за брак на Грейс Хол и тя се съгласява. Нейната мечта е да направи артистична кариера. През 1895г. тя заминава в Ню Йорк да учи пеене, а следващата година дебютира в най-голямата концертна зала на Ню Йорк – Медисън Скуеър Гардън. Получава предложение за Метрополитен опера. Младият лекар Хемингуей й напомня за даденото обещание и Грейс го изпълнява. През 1896г. тя се омъжва за него. До края на живота си Грейс Хол не престава да мисли, че се е принесла в жертва и напомня непрестанно това на всичките си близки. А доктор Хемингуей поема всички грижи за семейството.

Синът им Ърнест се ражда през 1899г. И двамата родители се стремят да подчинят детето на своето влияние.

Кларънс Хемингуей – бащата

Бащата му чете книги по естествена история и се надява синът да се захване с медицина. От тригодишен го води със себе си на риболов. На осем години детето знае имената на всички дървета, цветя, риби, птици и животни, които се срещат в Средния запад. По-късно ловът става за Ърнест постоянна страст. През 1933г. пише разказа „Бащи и деца“, изразявайки своята благодарност. След години писателят споделя: „Години наред съм се измъчвал от въпроса за самоубийството на моя баща и съм гадал как би протекъл живота му, ако се решеше да въстане срещу майка ми или се оженеше за друга жена. Сега вече това няма значение. Аз зная, че не трябва да съдя, а трябва да приема всичко и да се помъча да разбера. А да разбера – значи да простя.“

Грейс Хол – майката

Майката мечтае за музикално бъдеще на своя син. Записва го да пее в черковния хор. Решава, че трябва да учи виолончело. В представите си тя се вижда като присъстваща на концерт на известния виолончелист Ърнест Хемингуей и търси компенсация за неосъществилата се артистична кариера. Всеки ден по половин час, а после и по един час малкият Ърнест търпи уроците по музика, които смята за мъчение: „Майка ми не ме пускаше цяла година на училище, за да уча музика и контрапункт. Смяташе, че имам способности, пък аз нямах никакъв талант. Ние изпълнявахме камерна музика – някой идваше да свири на цигулка, сестра ми свиреше на виола, а майка ми на пиано. На това виолончело аз свиех по-лошо от всеки друг.“ Въпреки добрия успех на момчето в училище, майката не спира да го обвинява, че твърде малко внимание отделя за виолончелото.

Писателят Ърнест Хемингуей – синът

Известният вече писател Хемингуей ще отговори на въпроса: „Как сте започнали да пишете?“ по следния начин: „Една част от своя успех аз дължа на часовете, когато съм бил сам в стаята за музика и са предполагали, че се занимавам. Пък аз в това време съм си мислел за нещо свое…“ Формулата за добро възпитание на писателя според Хемингуей включва нещастното детство.

Когато родителите изграждат спорни, сложни и противоречиви взаимоотношения помежду си, те едва ли си дават сметка за следите, които тези отношения оставят в детската душа.