Спорове между варани – с какви оръжия се бият гигантските гущери?
Как се бият вараните помежду си? Изправяне на задни крака, борба, мощни челюсти, остри нокти, опашка и отровата на комодския варан.
Вараните са сред най-силните и добре въоръжени гущери на планетата. Родът „Варанус“ включва десетки видове – от сравнително малки животни до комодския варан, който може да достигне около 3 метра дължина. Когато два варана влязат в конфликт за територия, храна или достъп до женска, срещата понякога изглежда като истинска борба между двама борци. Те разполагат с цял арсенал от естествени оръжия: мощни челюсти, остри зъби и нокти, силна опашка и значителна физическа сила.
Едно от най-впечатляващите поведения се наблюдава при съперничеството между мъжките. Двата варана могат да се изправят на задните си крака, да обхванат противника с предните крайници и да започнат да се блъскат и притискат. Отстрани сцената прилича на борба между хора. Целта често е единият да събори другия или да го принуди да отстъпи. Подобни ритуализирани двубои са известни при различни видове варани и позволяват да бъде определен по-силният съперник, без непременно конфликтът да завършва със смърт.
Ако демонстрацията на сила не е достатъчна, в действие могат да влязат челюстите. Вараните имат остри, извити назад зъби, пригодени за захващане и разкъсване на плът. Особено опасен е комодският варан. Изследвания показаха, че той притежава отровни жлези в долната челюст, чиито секрети съдържат вещества, способни да подпомогнат понижаването на кръвното налягане и да затруднят кръвосъсирването на ухапаната жертва. Така старата популярна представа, че комодският варан убива основно чрез „смъртоносни бактерии“ в устата си, вече не се приема като главното обяснение за ефективността на ухапването му.
Ноктите са второто сериозно оръжие. Те служат за копаене, катерене, задържане на плячка и защита, но могат да бъдат използвани и при непосредствен сблъсък. Силните предни крайници позволяват на животното едновременно да задържа и да драска противника. При борбата между мъжки обаче физическото надмощие често е по-важно от нанасянето на максимални поражения. По-голямото животно може буквално да избута, притисне или повали съперника си.
Опашката е може би най-подценяваното оръжие на варана. При големите видове тя представлява дълъг и силен мускулен лост. При опасност някои варани могат да нанесат бърз страничен удар с нея. Опашката има и друга важна функция – помага за баланса, включително когато животното повдига предната част на тялото си по време на борба. Така едно и също приспособление може да бъде едновременно опора, средство за движение и защитно оръжие.
Не всички спорове обаче се решават с физическа битка. Вараните използват стойката на тялото, съскане, раздуване на гърлото и други заплашителни демонстрации. Това има очевидно предимство – ако по-слабият противник разбере навреме кой има надмощие и се оттегли, и двете животни избягват опасните наранявания. За дивия хищник дори една сериозна рана може да означава загуба на способността да ловува и впоследствие смърт.
Затова „споровете“ между вараните показват интересна комбинация между демонстрация и реална сила. Първо идват размерът, позата и предупреждението, след това своеобразната борба, а при сериозна ескалация могат да бъдат използвани зъбите, ноктите и опашката. Най-важното оръжие обаче вероятно е цялото тяло на животното – силно, мускулесто и приспособено както за лов, така и за борба. При вараните победителят невинаги е този, който нанася най-тежката рана, а този, който успява да убеди противника, че продължаването на спора не си струва риска.
