Спорове на чужда територия – битката при Аустерлиц (1805)

Адаптацията – ключов фактор за успешно решаване на спор на чужда територия

Умението за приспособяване към различни условия в непозната и променяща се среда е разглеждано в науката (еволюционната теория на Дарвин) като причина за човешката еволюция. То определя както вътрешната, така и външната активност на човека. Липсата на умения за адаптация води до тежки последствия и загуби.

В споровете също всяка страна трябва да реагира на променящите се обстоятелства, да открие благоприятните за нея действия, за да увеличи възможностите за победа. Когато се водят спорове на чужда територия, е необходимо адаптиране към непознати модели. Бързото приспособяване и проучване на врага са път към успешното решаване на спора. Адаптирането, мигновената промяна на собствения стил дават възможност противникът да остане неподготвен. Важен фактор при спор на чужда територия е старателното проучване на противника, което дава представа за неговите възможни действия. Спорът в непозната обстановка изисква много по-голяма предварителна подготовка от сблъсък на собствена територия. Умението на Наполеон Бонапарт за бърза адаптация е фактор за победата му в битката при Аустерлиц.

Битката при Аустерлиц (2 декември 1805г.)

Сражението става в околностите на Аустерлиц (Чехия). Страните в сблъсъка са Франция (Наполеон Бонапарт – численост на войската – 73 000 души) срещу Руската (численост на войската – 60 000) и Австрийската империя (численост на войската – 25 000 души). Битката е известна като решаваща във Войната на Третата коалиция от европейски държави срещу Франция или битката на тримата императори (Наполеон Бонапарт, австрийският император Франц II и руският император Александър I).

На 1.12.1805г. Наполеон произнася пред армията си следната реч: „Войници, аз самият ще ръководя вашите батальони, аз ще се държа далеч от огъня, ако с вашата обичайна храброст вие отнесете безпорядък и объркване сред редиците на врага, но ако победата бъде за един миг несигурна, вие ще видите вашия император да се излага на първите удари, тъй като победата не може да се колебае, в този ден, когато преди всичко се касае за честта на френската пехота, която принася толкова чест на цялата нация.“

Наполеон е известен с това как с речите си вдъхновява войниците за битка и с тактиката на изненадата, на внезапните и непредсказуеми действия, които водят до победа. Съюзниците са изчислили позициите на войската си, отчели са разположението на силите в левия, в десния фланг и в центъра, но не са предвидили военната хитрост и  адаптивния характер на Наполеон. При Аустерлиц той отклонява войските си, позволява на руската армия да се придвижи напред и да види малобройна френска армия. Австро-руската армия настъпва към десния фланг на французите, а те бавно и с бой отстъпват в съответствие с указанията на Наполеон: „Позициите, които заемаме, са страховити и докато маршируват, за да обърнат дясната ми страна, те ще ми представят фланга.“ Неприятелят е увлечен в преследване, центърът му е отслабен. Руският цар Александър Първи реагира според очакванията на Наполеон и дава заповед за нападение. Руснаците са отведени от отстъпващите французи до заледено езеро, където се оказват в капан. С оръдията си Наполеон разбива леда и езерото поглъща хиляди войнишки животи. Наполеон разчита на това френската позиция да изглежда слаба, после изтегля подкрепления към нея и разгромява противника си. С бърз удар французите пробиват отбранителната линия и разделят съюзническата армия на две. Започват настъпление по левия фланг. Преследваните французи от десния фланг изненадващо минават от отбрана към нападение. Проучвайки врага си, Наполеон е наясно, че той има числено превъзходство. Всеки челен сблъсък би дал предимство на неприятеля и Бонапарт не допуска това. Той отчита и липсата на опит на младия руски император, който лесно приема заблудата, че позицията на французите е слаба. Военачалник с повече опит на бойното поле би разчел военната хитрост на Наполеон.

Сблъсъкът завършва с победа на Франция, в замъка в Аустерлиц е подписано примирие. Наполеон заявява: „мирът, който ще сключа ще бъде достоен за моя народ, за вас и за мен.“ От френска страна убитите и ранените са 9 000, а при противниците – 36 000.

Битката слага край на Третата коалиция, а император Франц II абдикира. Сред причините за победата на Наполеон в тази битка са адаптивният  му характер, умението да реагира бързо на чужда територия и при променящи се обстоятелства, да заменя сигурните с неочаквани действия.

На снимката: Битката при Аустерлиц, художник: Франсоа Жерар, Галерия на битките, Версайски дворец