Спорове относно името на село Дюля е подходящо?
Село Дюля е разположено в Източна Стара планина, в най-югоизточните разклонения на Върбишка планина, в долината на река Айваджикдере – ляв приток на река Луда Камчия. Географското му положение е характерно с хълмист терен, планински склонове и малки речни долини, които оформят уникалната природа на района. В близост се влива ручеят Яйкън дере, допринасяйки за богатото биоразнообразие и земеделските възможности на селото.
Историята на името на село Дюля е сложна и предизвиква редица спорове. Преди Освобождението то е носело различни имена – Дере вакъф и Дерекьой, отразяващи турското присъствие и административната организация по време на Османската империя. След Руско-турската война 1877–1878 г., по Берлинския договор, селото остава в Източна Румелия, а след Съединението от 1885 г. вече е част от България под името Айваджик дереси.
През 1934 г. с официален държавен акт селото е преименувано на Дюля. Името идва от българската дума за плода дюля, което вероятно е свързано с наличието на диви или култивирани дюли в района. Въпреки това, според някои историци и местни жители, преименуването е довело до известна историческа несъответствие – част от местните смятат, че старите имена, свързани с Дере вакъф и Айваджикдере, отразяват по-точно географските и исторически характеристики на селото.
Дискусиите за името на селото често се въртят около въпроса доколко е подходящо българското име Дюля, след като исторически районът е имал други наименования, носещи информация за религиозната и етническата му структура през вековете. Някои изследователи подчертават, че новото име е символично и лесно запомнящо се, но губи част от историческата идентичност на селото.
Въпреки тези спорове, днес името Дюля е официално и се използва във всички административни и картографски източници. Историята на наименованията му остава ценен пример за сложните процеси на преименуване в България през ХХ век, както и за начина, по който етнически, религиозни и природни фактори се отразяват върху идентичността на едно село.
