Спорове относно въпроса дали проблемите на юношеството са причинени от биологични или социални фактори

В Ню Йорк американската антроположка Маргарет Мийд (1901 – 1978), която през 1975г. е президент на Американската асоциация за напредък в науката,  публикува статията „Да пораснеш в Самоа“ (1928).

В началото на 20 век расистката версия на биологията често доминира в науките за човека. Според нея биологическата същност (расата) определя разликите между обществата и определя някои от тях като „примитивни“. Само биологични закони ли управляват човешкото развитие? Възниква въпросът какво друго, освен биологията, може да обясни разликите между развитието на различните човешки общества. Отговор се търси в изследване на различни култури, обичаи и модели на поведение по различни краища на земята. Такъв отговор търси Маргарет Мийд, когато през 1925 заминава на професионално пътуване до Самоа. Самоа е държава в Тихия океан, която се състои от група острови. Заселена е от преди 3500 години. Страната е монархия и е член на Британската общност. Към 2008 г. населението на Самоа е 188 240 жители.

Антропологичното изследване на Мийд върху момичета в тийнейджърска възраст разколебава тезата за ролята на биологическия фактор. Изследването се фокусира върху подрастващите примитивни момичета в Самоа и търси отговор на въпроса за ролята на социалния фактор при промяна на поведението на тийнейджърите. Изводите се базират на съпоставка на самоанските момичета с техните връстници от американската цивилизация. Изследователката защитава тезата, че тийнейджърите от Самоа преминават по-лесно през тази възраст. Една от причините за този по-лесен преход е участието на цялата общност в отглеждането на децата в Самоа. Това ограничава бунта срещу родителите и разширява авторитетите. Ограничени са и темите, които са табу и раждат страх от непознатото – например темата за смъртта. Това води до приемане на тъжната страна на живота. За момичетата от Самоа сексът също не е тема табу. За разлика от тях очакванията и изискванията към тийнейджърите в западната култура често водят до объркване и стрес. Според Мийд културата, а не биологията определя разликите между хората.

Културата ли ни прави хора? Второстепенно ли е значението на биологията? Евгенетиката като част от приложната генетика се стреми към подобрение на генетичните качества на групи от хора. Една от разпространените идеи на тази наука е, че тийнейджърската възраст е особена, защото се характеризира с „бушуващи хормони“ и това важи за всички хора – винаги и навсякъде. Причина за това е човешката биология. Изследването на Мийд подлага на съмнение тази теза.

След смъртта на Мийд (1978г.) защитаваните от нея тези са обект на критика от консервативните кръгове в научната общност. Американският междуколежански институт определя „Да пораснеш в Самоа“ като най-лошата книга в хуманитаристиката на 20 век. Основанията за това определение се базират на тезата, че Мийд „отслабва“ западната култура. Един от най-ревностните й врагове става Дерек Фрийман, новозеландски антрополог.

Книгата на Мийд има обществена популярност, но не и признание в академичния свят. През 1981г. Фрийман пише „Маргарет Мийд и Самоа: създаването и развенчаването на един антропологически мит“, а през 1998 публикува: „Измамата Маргарет Мийд: исторически анализ на проучванията й на Самоа“.  Стремейки се да обори Мийд, Фрийман търси примери, с които да се подчертае връзката на антропологията с биологията. Идейният сблъсък между Мийд („културата“) и Фрийман („биологията“) поражда години наред спорове в научните среди. В контекста на сблъсъка между Мийд и Фрийман възникват още много въпроси, свързани с културните и половите разлики.

В решението на тези спорове има уроци за родителите от западната цивилизация по отношение на отглеждането и  възпитанието на тийнейджърите чрез вглеждане в другия начин на живот. Всяка култура може да бъде реформирана в по-добра посока.