Спорове относно защитата, основана на принципа на по-малкото зло

Кога човешки дълг да умреш, а не да живееш?

Темата за канибализма е отвратителна, но е взета от реалността. Лейла Сейлс казва, че „въображението толкова често не може да се сравни с абсурда, случайността, трагедията на реалността“. Това е тема табу и този материал не цели да десакрализира табуто или да доказва правотата на Прозореца на Овертон за легализацията на немислимите идеи. Тук на преден план са изведени споровете относно защитата, основана на принципа на по-малкото зло. Самият Джоузеф П. Овертон напомня за нуждата от индивидуална гледна точка по всички проблеми и теми, дори и те да са табу: „Но лично ти си длъжен да си останеш човек. А човек е способен да намери решение на всеки проблем. И което не е по силите на един – ще го направят хората, обединени от общата идея.“ В този сложен казус гледната точка зависи от това дали възприемаме следствието, последиците от действието като по-важни от самото действие, или смятаме, че всяко действие се ръководи от морални закони, които не може да се нарушават. И в двата случая трябва да отделяме истинския смисъл на информацията, за да вземем решение.

Случаи на канибализъм в близкото минало са регистрирани при екстремни ситуации. Такъв случай е потъването на кораб през 1884г. Той пътувал от Саунхемптън към Сидни. На около 2000 километра от нос Добра надежда след буря четирима мъже се оказват в спасителната лодка (Том Дъдли (капитанът), Едуин Стивънс, Едмънт Брукс, Ричард Паркър (юнга). След 15 дена без вода и храна Паркър пил морска вода. Разболява се, изпада в треска. На 19-тия ден капитанът предлага да теглят жребий кой да бъде убит. Брукс отказва да участва. Том Дъдли помолил Бог за прошка и убил 17-годишния Паркър. Мъжете оцелели още 4 дни, използвайки тялото на младежа за храна. Спасени са на 5-тия ден от немски кораб. В Англия са съдени за канибализъм. Решението на съда е прецедент в английското право. Първоначално им е наложена смъртна присъда. Основната теза на защитата е, че един е жертван, за да бъдат спасени други трима. Обвинението не приема тезата за защитата, основана на принципа на по-малкото зло. Адвокатите на защитата посочват, че Паркър е сирак, а останалите имали семейства. Освен това 17-годишният младеж бил болен. Обвинението обаче смята, че всеки е длъжен да пази своя живот, но и длъжен да го пожертва. Никой няма право да решава кой трябва да живее и кой да умре. В случаи на екстремна ситуация, каквато например е войната, човешки дълг е да умреш, а не да живееш. В случаи на корабокрушение капитанът има дълг към екипажа и пътниците. Нуждите на индивидуалното не могат да променят нормалното мислене.

Съдът решава, че нуждата не може да оправдае убийството и в това решение се оглежда непримиримото отрицателно отношение на обществото. През 1884г. кралица Виктория упражнява кралския прерогатив на милостта и сменя смъртните присъди на Томас Дъдли и Едуин Стивънс с лишаване от свобода за шест месеца поради обстоятелствата на тяхното престъпление.