Спорове през Студената война – екзекуцията на семейство Джулиъс и Етел Розенберг

Бърнард Барух е американски политолог, който популяризира термина Студена война, за да маркира периода на съперничество между Източния и Западния блок, чиито рамки във времето са след края на Втората световна война до 1991г., когато се разпада Съветския съюз. Една от характеристиките на този период е надпреварата на двата блока за създаване и развитие на ядрени оръжия. След края на периода много нови документи излизат на бял свят. Такива са и документите, отнасящи се до дейността на Джулиъс и Етел Розенберг, съдебния процес срещу тях и смъртните им присъди.

До днес продължават споровете за справедливостта и тежестта на наказанието на семейство Джулиъс и Етел Розенберг, което предава на Съветския съюз ядрените тайни на САЩ.

Джулиъс и Етел Розенберг

Те живеят в Ню Йорк и са имигранти с руско-еврейски произход, привърженици на комунистически възгледи. В шпионската група е включен и братът на Етел – Дейвид Грийнглас, както и неговата жена – Рут. Джулиъс има специалност електронно инженерство и работи в американската армия, което му позволява да развие шпионска дейност от 1942 до 1945г, като предава на Съветския съюз тайни, свързани с електрониката на американски ядрени ракети и производствените схеми на първия ядрен изтребител на САЩ. С операция „Венона“ американските секретни служби разбират, че семейството има участие в предаването на тайните на атомната бомба на САЩ. До 1944г. Джулиъс има кодово име „Антена“, а след това „Либерал“. Русия до днес не е разкрила архивите на КГБ по този въпрос.

Съдебният процес срещу тях продължава две години. Прокурорите обвиняват Етел, че е главната в двойката шпиони, защото е три години по-възрастна от съпруга си. За ФБР шефът е Джулиъс. Прокурорът от Ню Йорк Майлс Лейн признава в частни разговори: „Делото срещу г-жа Розенберг не е силно… Но за да служи като назидателен пример, е много важно тя също да бъде осъдена“. Семейството не се признава за виновно. Предлагат им да признаят вината си с обещание да бъде пощаден животът им. Официалният отговор на семейството е: „Като ни призовават да се откажем от истината – че сме невинни, американското правителство признава собствените си съмнения в нашата вина“. В последното писмо до децата си родителите казват: „Винаги помнете, че ние сме невинни и не можахме да направим компромис със съвестта си“.

Джулиъс и Етел Розенберг сядат на електрическия стол на 19 юни 1953г. Те са първите американци, които са екзекутирани в мирно време за шпионаж. Етел е единствената екзекутирана жена в САЩ за престъпление, което е различно от убийство.

Алберт Айнщайн в защита на Джулиъс и Етел Розенберг

На онлайн търг (през май 2019) е продаден запис, направен през 1951г., на случаен разговор на Айнщайн с негови приятели (Джак и Франсис Розенберг). В записа е документирано мнението на Айнщайн по съдебното дело от 1951г. срещу семейство Джулиъс и Етел Розенберг. Действията срещу тях физикът определя като „неразумни“ и „несправедливи“. Известно е, че Айнщайн съжалява за участието си в създаването на атомната бомба и споделя, че е смятал, че президентът Рузвелт не би използвал това оръжие. Още през 1930г. в реч пред „Общество за нова история“ Айнщайн казва, че „трябва да намериш начин да уредиш споровете си, без да прибягваш до оръжие“.

В споровете за наказанието се включва папа Пий XII (1876 – 1958)

Папата отправя призив за помилване. Той се аргументира с известното си мото:  Opus justitiae pax („делото на справедливостта е мир“). Според папа Пий XII: „Католическата църква е естественият адвокат в света за спазването на човешките права. Винаги, когато хора са преследвани заради произход, раса или религия, католическата църква трябва да ги защити“.

Споровете за наказанието продължават и днес

Силвия Плат издава книгата The Bell Jar. Е.Л. Доктороу пише новелата „Книгата на Даниел“, разказваща за един от синовете на Джулиъс и Етел Розенберг. Ан Себба излага гледната си точка в „Етел Розенберг – една трагедия на Студената война“.

Синовете им (Майкъл и Робърт) предприемат кампания за изчистване на имената на родителите си. Те са на 10 и 6 години, когато остават сираци. Приемат фамилията Миеропол (това е фамилията на приемните им родители). Имената им са разкрити през 1973г. Синовете започват кампания за изясняване на смъртта на родителите си, пишат мемоари, завеждат съдебни дела срещу ФБР и ЦРУ, в които изискват материалите по случая. През 1995г. делото е разсекретено. Не се откриват доказателства в полза на твърдението, че Етел е била шпионин, а Джулиъс всъщност е бил военноикономически шпионин и не е предавал на руснаците материали, свързани с атомната бомба. Синът им (Робърт) заявява, че съдебните спорове за семейство Розенберг са колкото лични, толкова и политически важни, защото: „Фактът, че правителството може да фабрикува доказателства, за да екзекутира американски граждани, трябва да притеснява всеки гражданин в тази страна“.