Спорове при домашно насилие
Тази статия се спира върху споровете при домашно насилие, разяснява защитата, която пострадалият може да поиска от съда и информира за мерките по пътя към свят без насилие. Домашното насилие може да доведе и до нарушаване правото на живот. Често пострадалите се страхуват да потърсят помощ. Те трябва да се запознаят с правата си, за да ги упражнят.
Домашното насилие може да бъде физическо, емоционално, психологическо, икономическо, сексуално. Спорни са понятията икономическо и психическо насилие, които могат да доведат до редица злоупотреби. Домашното насилие е свързано с незаконни и насилствени действия и нарушава правата на човека. Статистически пострадалите са предимно жени, затова може да се разглежда и като форма на дискриминация на жените. Децата също са уязвима група, но и мъжете не трябва да бъдат изключвани като евентуални жертви.
Държавата трябва да защитава правото на живот на своите граждани, а домашното насилие застрашава това право. Тя трябва да се намеси и при нечовешко или унизително отнасяне. За да се оценят нарушените права се има предвид тежестта на страданието, а като критерии се вземат психическите и физическите ефекти, продължителността на ситуацията, пола и възрастта на пострадалия.
Домашното насилие е злоупотреба с власт и контрол между извършител и пострадал. Всеки има право на справедлив процес. Правата на пострадалия са гарантирани в гражданското производство. Когато случаите с домашно насилие завършат с наказателно производство и жертвите са признати за пострадали, те имат право на безплатна правна помощ. Процесът на излизане от насилствени отношения е свързан и с граждански спорове. Съдът предоставя на пострадалия период на защита, но в България молба за защита не може да бъде подадена заедно с молба за развод.
Заповедта за защита има за цел да намали контрола на насилника, да гарантира безопасността на пострадалото лице и е важна част от уреждането на спорове при домашно насилие. Съдебната защита е едно от средствата, които държавата може да предприеме, за да защити правата на пострадалия. Улеснено е доказването на случаите на домашно насилие, съответно насилникът може да бъде осъден и при липса на свидетели. Това понякога се използва от мними жертви на насилие, които чрез съдебни дела преследват други цели.
Съдебната заповед за защита може да отстрани извършителя от съвместно обитавано жилище за определен от съда срок (от 3 до 18 месеца). Тя може да съдържа забрана на извършителя да се приближава до пострадалия (жилище, месторабота). Също може да определи местоживеенето на детето с пострадалия родител. Заповедта за защита може да включва задължаване на извършителя да посещава специализирани програми, а пострадалите да бъдат насочени към програми за възстановяване. През 2022г. (по данни на фондация „Асоциация Анимус“) 4000 души са ползвали програми за закрила от домашно насилие. На Националната гореща линия още 2000 са потърсили помощ. Кризисният център е временно решение, включва защитени жилища, в които пострадалите може да останат до 6 месеца, но не във всички области в страната има такива кризисни центрове. Към момента защитените жилища в България са 13. В България не се води статистика на жертвите на домашно насилие. МВР има статистика само за издадените от българските съдилища ограничителни заповеди.
Какви действия може да предприеме пострадалият, ако извършителят не спазва съдебната заповед за защита? Агресивното поведение на насилника нараства при раздяла. Безопасното излизане от насилствена връзка трябва да е свързано с правна, социална и психологическа помощ. Заповедта за защита на пострадалото лице надделява върху правото на собственост на извършителя и той може да бъде осъден да напусне жилището си, дори и ако го притежава. Но на практика статистиката показва, че малко са насилниците, осъдени по законодателния кодекс. Административните санкции не плашат насилниците, а ограничителната заповед в даден момент приключва. Пострадали от домашно насилие споделят също, че има механизми за насилие отстрани, без да се нарушава ограничителната заповед.
Случаят с 18-годишна жена от Стара Загора, нарязана с макетно ножче, предизвика широк обществен интерес и народните представители дебатираха върху Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашното насилие. Нуждата от подобрение на настоящия закон излиза на дневен ред. Необходимо е да се преодолеят слабостите в нормативната база, да се създаде специален регистър за пострадалите, да се изработи механизъм за защита на правата на обвинения до приключване на съдебното дело, да се създаде специален регулативен орган.
Тази статия не представлява правна консултация и може да се използва само с информационни цели.