Спорове при зебрите

Изследователите смятат, че зебрите са на нашата планета от 55 милиона години. Днес са включени в Червената книга на застрашените видове. За толкова години е естествено с тях да са свързани много спорове.
Спорове за кожата на зебрата
Кожата на зебрата е на черни и бели райета. Ивиците са различни на дължина и широчина. Години наред сред учените има спорове защо зебрата е с контрастни цветове, предвид факта, че се налага да се крие от многобройните си врагове. Днес се приема тезата, че при бягство на стадото силуетите на зебрите се размиват пред погледа, превръщат се в сребриста маса, която трудно се забелязва. Група от зебри често се нарича „заслепяване“.
Друг спорен въпрос за изследователите на този животински вид е за основния цвят на зебрата. Черна ли е кожата на бели ивици, или е бяла на черни ивици? Изследванията показват, че основният цвят е черен, а белите ивици са депигментирани места. При „сканиране“ на ивиците на отделните зебри подобно на уникален баркод учените могат да ги идентифицират.
Спорове в стадото
Зебрите рядко влизат в спор с други животни и са склонни да съжителстват с газели, жирафи, антилопи. Често зебрите живеят в близост до щраусите, за да се защитават взаимно от хищниците. Доброто зрение на щрауса и развитият слух на зебрата взаимно се допълват в осигуряване на защитата.
Тъй като зебрата е полигамно животно, тя не участва в двойка с противоположния пол. В същото време, докато женската ражда, около нея се събират всички мъжки, готови да я защитят, ако възникне опасна ситуация. Цялото стадо се събира и е в готовност за помощ, ако новороденото е застрашено от хищници. Женската води стадото към водоизточници и пасища, а мъжкият охранява и с ръмжене предупреждава за опасност. Ако групата бяга, той остава назад и хапе закъсняващите.
Споровете в стадото най-често са свързани с избора на мъжкар, който да стои начело. Мъжкарят трябва да е навършил пет години. В случай на болест или старост водачът е прогонван от стадото (зебрите живеят между 20 и 40 години). В битката с ухапвания и ритници с копита за алфа мястото победител между мъжките зебри понякога не е най-силният, а най-бързият. Младите мъжки напускат семейството към двегодишна възраст, но още две години остават заедно и в приятелски битки се подготвят за бъдещия спор за алфа мъжкар.
Спорове за опитомяването на зебрите
Спорен е въпросът могат ли зебрите да се опитомяват и да се използват като селскостопански животни, както конете и магаретата. Направени са много опити в това отношение. Сър Уолтър Ротшилд например минава с карета край Бъкингамския дворец, а в каретата вместо коне са впрегнати зебри. С този екстравагантен ход той прави опит да докаже, че зебрите могат да бъдат опитомени. В крайна сметка се оказва, че при опитомяването животните разрешават на хората да се доближат до тях, но отказват да извършват селскостопанска работа. Чести са случаите на наранявания на гледачи на животни, причинени от непредсказуемите зебри.
Единственият вид зебра, която позволява да бъде използвана за селскостопанска работа е куагата, но видът е изтребен от европейците. Фермерите дълго време я използват за пазене на стадата, за теглене на каручки, каляски, файтони. През 1878г. е убита последната куага в природата, а през 1883г. в зоопарка Артис Магистра в Амстердам умира и последната опитомена куага. Видът изчезва от лицето на земята и днес само природонаучните музеи пазят спомена за него.
Спорове за зеброидите – зебропони, зебраре, зеброкон
Зеброидите са хибридни животни, създадени при кръстоска на зебра с друг представител на семейството – магаре, пони или кон (зебропони, зебраре, зеброкон). В Аскания Нова, биосферен резерват в Херсонска област (Украйна) например живеят около 20 зебри. В опитната станция към резервата се извършват кръстоски между коне и зебри, които се оказват с интересни окраски. Външността им е различна и зависи от бащата и майката. Тези животни наследяват структурата на женската и райетата на мъжкия. Зеброидите с лекота извършват селскостопанска работа, позволяват да носят товари по трудни терени, но са стерилни и не могат да имат поколение. Зеброконят например не е податлив на някои от болестите при конете. Ездата при зеброконете е по-лесна и удобна, но се оказва, че те са по-трудни за опитомяване, рядко се поддават на дресировка, често са агресивни.
Зеброидите, които са продукт на дивата природа, съществуват от много години. В Южна Африка например се срещат естествени зебрарета, защото зебри и магарета живеят в близост. Зебраретата също са стерилни, но Чарлз Дарвин (в „Произход на видовете“) отчита, че има успешна кръстоска между зебраре и кобила.
Странни и неестествени ли са зеброидите? Гледните точки в това отношение са спорни. За някои тези животински хибриди са дори зловещи. Други приемат, че в природата хибридизацията е естествена, често срещана и част от еволюцията. Значи ли това, че трябва да приемем и хибридизацията, направена от хората в изкуствена среда и лабораторни условия?