Спорове, свързани с Булгарус де Булгарис

 

Булгарус де Булгарис (1085 – 1166)

Двойното име идва от по-късни източници като Болонската хроника от 14 век. Той е италиански юрист и оратор, който общува с императора и папата. Живее в Болоня, където има комплекс от къщи, наречен Curia Bulgari. В него се намира и църквата St. Maria dei Bulgari.  По-късно на мястото на комплекса е изградена сграда на Университета, която днес е библиотека. На стълбището към тази библиотека има съхранен герб от 12 век, който се тълкува като принадлежащ на Българския дук (7 век) , предводител на българите, които се заселват в Италия около 668 в областта Беневето.

Няма данни за семейството му. Учил е в бенедиктинския манастир, намиращ се на мястото на църквата, в която по-късно е положен гробът му. Женил се е два пъти, от първия брак има две деца, а от втория няма деца.

Булгарус де Булгарис преподава в юридическото училище на Университета в Болоня, който е най-старият съществуващ университет в Европа, а Булгарус де Булгарис е един от неговите основатели. Като юрист се занимава с изучаване на антично римско право с титла гласатор (гласаторите се занимават с тълкуване на римското право през XI–XIII век).  През 1158 Булгарус е водещият юрист в Университета в Болоня и съветник на император Фридрих Барбароса. По-късно става викарий на Болоня.

Спорове за българския произход на Булгарус де Булгарис

Изследователите влагат в семантиката на Булгарус не само етнически българин, но и еретик. Името свързва Булгарус де Булгарис с българския етнос, но освен този ономастичен (антропонимичен) показател няма други факти и документи за неговия произход.

Антропонимичният аргумент

Двукомпонентната система от лично име и прякор на Булгарус де Булгарис съответства на описателното словосъчетание име и родовото име. Суфиксите -ус, -ис са характерни за римските имена (Квинтус, Тибериус и т.н.), но също и за тракийските (Делазелмис, Мукатралис и т.н.). През Средновековието под влияние на Византия българската антропонимична система се променя (Шишман цар син Александров). В българската антропонимична система има раздел топонимични лични имена, където  откриваме традиция да се назовават хора по названия на области, държави, планини и т.н. (Персия, Софияна, Добруджана, Вежен, Росица и др.) Ще открием такава традиция и по отношение на геонимите (геоним – псевдоним, който загатва за селището, страната, народността). Такива геоними например са Боян Болгар, Иван Аржентински (бил в Аржентина), Цанко Церковски (от Бяла черква).

Религиозният аргумент

Този аргумент разглежда семантиката на латинското име с оглед религията. Булгарус е със значение еретик, катар. Във Франция и Италия катарите от Българската богомилска църква са определяни в религиозно отношение като българи. Известно е, че Маркус, който е първият епископ на катарите, принадлежал на Богомилската църква на България. Може да се потърси връзка между Булгарус де Булгарис и присъствието на богомили в Италия. Булгарус умира 1167, а едва през 1179 катарите са осъдени като еретици. Погледът към социалния аспект от учението на богомилите и възгледите на Булгарис открива допирните точки. Според богомилите робите не трябва да работят за господарите си. Тази позиция е облечена в правна форма от Булгарис, който се позовава на естественото право и заявява, че робите са свободни, а хората са равни. В религиозен смисъл Булгарус де Булгарис може да бъде определен като българин. Някои изследователи приемат думата „българи“ като религионим, който означава божии хора.

Други аргументи

Българският произход на Булгарус де Булгарис се потвърждава от „Болонският псалтир“ (съхранява се в Болонския университет) и от историческите извори за гоненията на богомилите в България. Много от тях се установяват в околностите на Болоня. Според някои историци малка е вероятността семейството на Булгарус де Булгарис да е пристигнало от Дунавска България. Те приемат тезата, че то е било от онези прабългари, които през 6 век се заселват в Италия. Има свидетелства, които ги определят като петия по численост народ в Свещената римска империя. Алцек, петият син на Кубрат и брат на Аспарух пристига в Италия около 667г. според хрониста Теофан Изповедник.

Ораторското майсторство на Булгарус де Булгарис в спорове

Като оратор Булгарус де Булгарис отделя голямо внимание на остроумието и находчивостта. Според него казаната на точното място и в точното време дума има голяма сила. Ораторските стратегии и тактики на Булгарус де Булгарис го превръщат в герой на кратки повествователни текстове от онова време. В анонимен сборник от 13 век („Новелино“ – сборник от сто кратки новели) една от новелите е озаглавена „За това как император Фридрих задал въпрос на двама мъдреци и ги възнаградил“ се разказва, че император Фридрих Барбароса (1152-1190) извикал двама мъдреци – Булгеро (Булгарус де Булгарис) и Мартино (Мартин Гозиа). И двамата били професори по право в Болонския университет. Въпросът, който им задал, бил: „Господа, мога ли аз по вашия закон да взема нещо от моите поданици и да го дам на друг, на когото искам, без да обяснявам причината – само на това основание, че аз съм господар, а законът гласи, че желанието на господаря е закон за неговите поданици. Кажете ми, мога ли аз да постъпя така само защото така ми се иска?“ Единият казал на императора, че той може да постъпва както иска и няма да бъде виновен за нищо, а другият не се съгласил с това. Според него в закона е висшата справедливост и всеки трябва да го спазва и да му се подчинява. Ако императорът отнема нещо от някого, трябва да знае причината, по която го прави. Императорът наградил и двамата. На единия дал червена шапка и бял кон, а на другия поверил воденето на съдопроизводството (исторически факт). Наградата на единия била за неговото угодничество, а на другия за неговата защита на справедливостта. Булгарус де Булгарис защитава позицията, че законът се отнася и до императора, който отразява „висшата справедливост“. Той е един от първите юристи в Европа, които издигат идеята за „справедливостта“ като основа на законите.

Известна също е и една разпоредба с неговото име, в която се защитава позицията, че ако майка вземе чужди продукти, водена от нуждата да нахрани децата си, това не може да бъде квалифицирано като кражба.

Други спорни въпроси за Булгарус де Булгарис

Изяснените и неизяснените моменти около Булгарус де Булгарис пораждат нови спорове. Трябва ли той да бъде включен като оратор сред големите имена на българската реторика? Какви са връзките между неговото име и другите юристи, носещи съставката Булгарус в името си (например Булгаринус, професор в Пиза и Сиена – около 1490)? Може ли да се говори, че в Италия е имало цяла фамилия или няколко фамилии юристи с български произход?