Спорове, свързани със създателите на българската азбука – Св. св. Кирил и Методий
От IX век до днес изследователите влизат в различни спорове относно двамата братя, създали българската азбука. Документалните свидетелства са оскъдни. Спорове има и за авторството на историческите и литературни паметници, свързани с живота и делото им. Според една теза „Житието на Кирил“ е създадено от неговия брат – Методий, а „Житието на Методий“ – от Климент Охридски. Според друга и двете житиета са съставени от Климент Охридски. Трети изследователи смятат, че житието на Методий е написано от Константин Преславски. Спорове има и по въпросите защо, кога и къде братята създават азбуката. Датите за създаването й са две – 855 и 862. В най-едри щрихи споровете се свеждат до:
Произход на светите братя
Според някои изследвачи родителите (Лъв и Мария) са византийски аристократи. Според други майката е със славянски произход. Доброто познаване на солунския говор е един от аргументите на тази хипотеза. Опонентите им твърдят, че солунски говор братята са научили в контакти с хората от Солун. Според една руска версия (Стредовски) бащата Лъв е с римски произход. Като военачалник на флота и трети по ранг в управата на Солун, бащата е (според гръцките историци) – грък. На тази теза например Любен Каравелов възразява, като казва, че никога не би повярвал, че гърците ще се загрижат за образованието на българите.
Според някои византийски хроники Лъв е изпратен в Солун, защото е славянин. Изследователите, които защитават тезата за българския произход на Лъв, смятат, че той е потомък на българските ханове. Според една от тези версии той е внук на хан Омуртаг, а цар Борис Първи се оказва далечен братовчед на Кирил и Методий.
Глаголица и кирилица
Споровете започват още с названието на азбуката – кирилица. По свидетелство на Черноризец Храбър през 855г. Кирил (Константин Философ, наречен по-късно Кирил, 827–869) създава глаголицата (с 38 букви – или с 39?). Популярното становище е, че азбуката е създадена в манастира „Св. Полихрон“ на малоазийския бряг, към делото се присъединява Методий и заедно братята превеждат от гръцки богослужебните книги на старобългарски език. Всъщност съчинението на Черноризец Храбър е било написано на глаголица, но е запазено само в късни кирилски преписи. Недостатъчната образованост кара някои хора да мислят, че двамата братя са създали кирилицата. Графичната сложност на глаголицата я прави непригодна (през Средновековието я използват само хърватите). В България възниква кирилицата. Има теза, че неин създател е Климент Охридски, а княз Борис го е подкрепял. Според други тя е съставена от преславските книжовници през 90-те години на 9 век въз основа на гръцката азбука, към която са добавени букви, за да се отбележат особеностите на старобългарския език. Преки останки от глаголицата са няколко оцелели богослужебни пергаментни книги, отделни листове от 10 век, кратки надписи върху керамика и камък. Езиковедите смятат, че тя е създадена въз основата на солунския говор. Някои от най-старите епиграфски паметници са билингви – съдържат текст и на гръцки, и на старобългарски език.
Българска азбука ли са създали светите братя
За българите отговорът е категоричен. Кирил и Методий са създателите на българската азбука. Още Христо Ботев отбелязва: „И в историята на нашия потъпкан и поробен днес народ се срещат страници, в които българският гений е записал такива важни и знаменателни събития, които ни дават право да се гордеем, че и ние сме внесли някога си нещо в историята на общочовешкия напредък.“ (Христо Ботев, „Празнуването на Кирил и Методий“ (Букурещ, Знаме, брой 15, 9 май 1875г.)
На друго мнение са някои македонски изследвачи. Ватрослав Ягич, македонски учен, който се занимава със сравнително езикознание, се опира на факта, че солунският говор е основата на създадената писменост и излиза с тезата, че двамата братя са създатели на македонската азбука. Версията, че произходът на азбуката е свързан с македонските земи, е подкрепена и от някои руски учени. Интересен контрааргумент на тази хипотеза може да бъде сравнението на Кирил и Методий с Вулфила (310 – 383), който създава готската азбука, превежда Библията от гръцки на готски и полага началото на германската литература. Дейността му е свързана с града Никополис ад Иструм (до с. Никюп, на 18 километра от Велико Търново, България), но българите никога не са отправяли твърдения, че е създал българска азбука, защото е живял на българска земя. Руснаците не признават термина старобългарски език и приемат, че братята използват старославянски език. Още по-странно звучи терминът църковнославянски език. Предвид Моравската мисия чехи и словаци поддържат хипотеза, че братята са създали тяхна азбука. Хървати и поляци имат същите претенции. В резултат на тези спорове се появява терминът славянска азбука. Споровете продължават: коя азбука са създали светите братя?
Християнски мисионери или византийски държавни служители
Има спорове за ролята на християнската идея в създаването на писмеността. Фактът, че са били монаси, а днес са български светци, е доказателство за тази роля. Други историци разглеждат мисионерската им дейност като пряк резултат от това, че са византийски държавни служители. Методий (Методий Моравски, 817-885) е областен управител. Двамата братя са византийски дипломати, изпратени на важни политически мисии срещу привържениците на триезичието (според които латински, гръцки и еврейски са езиците, на които трябва да се разпространява християнството). Житиеписецът на Кирил разказва: „Когато беше във Венеция, налетяха на него като врани на сокол епископи, попове и монаси и, като проповядваха триезичната ерес, казваха …“ В тези мисии и диспути (при сарацините (855- 856), при хазарите – 860, Моравска мисия (863-867), във Венеция – 868) Кирил и Методий използват религиозни аргументи срещу своите опоненти. Като византийски служители двамата братя не изпълняват мисия в България (предвид тактиката на Византия да покори България чрез практикуване на християнството на гръцки език). Попадането на трима от учениците им (Килимент, Наум, Ангеларий) според тази теза е страничен резултат от дейността им и на това се дължи утвърждаването на българската азбука у нас. Според историците, подкрепящи тази теза, няма нужда да се прекланяме пред делото им, защото братята просто са изпълнявали длъжността си на византийски държавни служители, а с налагането на кирилицата са ни отдалечили от латиницата, съответно и от европейската цивилизация. Днес едва 300 млн. души в света използват кирилица. Опонентите на тази теза пък напомнят, че с писмеността всъщност Константин Философ превръща старобългарския език в четвърти език на библейската книжнина в средновековна Европа (заедно с латински, гръцки и еврейски). Старобългарското книжовно богатство през 9 век по времето на цар Симеон Велики (893-927) свидетелства за бляскав период от историята на България, а старобългарският език всъщност става трети класически език (старогръцки, латински и старобългарски). За подкрепата на цар Симеон при утвърждаването на азбуката може да съдим от многобройни писмени паметници:
Поради събирането на всички
многоценни божествени книги,
с които изпълни дворците си,
той си създаде вечен спомен. („Прослава на цар Симеон“, неизвестен български книжовник от първата половина на 10 век)
Денят на Кирил и Методий – 24 май
Денят на Кирил и Методий е „празник народен, празник, който ни напомня нашето преминало и настояще…“ (Христо Ботев, „Празнуването на Кирил и Методий“ (Букурещ, Знаме, брой 15, 9 май 1875г.)
Споровете за този ден започват още с първото му честване. Шумен и Пловдив спорят къде за първи път е честван празникът. Друг спорен въпрос е само български ли е той? В България е официален. Чества се също в Сърбия, Русия и Македония. В Полша, Чехия и Словакия (където е национален) този празник е на 5 юли и Кирил и Методий се честват като равноапостоли – покръстители. Паметник на братята е издигнат дори в Монголия. Православната църква ги празнува като едни от светите Седмочисленици (заедно с учениците им Климент, Наум, Горазд, Сава, Ангеларий).
Как празнуваме
През годините започват спорове и по въпроса как празнуваме този ден и как трябва всъщност да го празнуваме. В статията „Празнуването на Кирил и Методий“ (Букурещ, Знаме, брой 15, 9 май 1875г.) Христо Ботев поставя тези спорни въпроси: „Но как празнуваме тоя знаменит и свещен за нас празник?… У нас на тоя празник патриотите четат слова и речи, разказват за заслугите и деятелността на светите мъже, предъвкват и кълчевят историческите и съвременни истини… Служба в черковата, слова и речи пред чужденците, музика и пиянство на банкетите…На другия ден българското „аз“ не съществува: пресипналите патриоти се хвалят един пред други, че ги боли глава, че яли повече, отколкото заплатили, и че останали твърде доволни от „разпалените“ тостове на патриотическото вино.“
Кирил и Методий – покровители на Европа
На диспута във Венеция през 868г. Кирил казва: „Не пада ли дъжд еднакво за всички? И слънцето също тъй не грее ли за всички? Не дишаме ли въздух еднакво всички?… Защото колкото и различни гласове да има в света, нито един от тях не е без значение…“ Изискването за равноправие превръща Константин-Кирил-Философ в един от радетелите за демократично общество, базирано на християнска ценностна система, и дава основание на папа Йоан Павел Втори (на 30 декември 1980) да провъзгласи двамата братя за съпокровители на Европа. Вероятната му цел е да обедини Източна и Северна Европа, но в това отношение също има различни хипотези.
Историческите данни се сплитат с легендарни разкази за двамата братя и очертават венец от спорове, памет и размисли.
На снимката: Св. Кирил и Методий, Български просветители, Икона от Аврам Дичов
