Спорове, свързани със зачестили нелоялни търговски практики

Споровете, свързани със зачестилите нелоялни търговски практики в разширяващото се интернет пространство, произтичат от все по-честото нарушаване на онлайн прозрачността при електронната търговия, когато е неясен статутът на онлайн продавача, при нарушаване на бизнес етиката, професионалната компетентност, коректността и лоялността към потребителите. Потребителите трябва да знаят дали купуват стока от търговец, или от частно лице, защото съгласно законодателството на ЕС техните права са защитени само ако купуват от търговец. При нелоялни търговски практики потребителите имат право на обезщетение след съдебно решение, което потвърждава незаконния характер на конкретната търговска практика. Националните органи за правна защита работят за предотвратяване на такива практики. Потребителите могат да потърсят съвет от мрежата на европейските потребителски центрове. В Директивата на ЕС относно нелоялните търговски практики правата на потребителите са категорично защитени. КЗП (Комисията за защита на потребителите – info@kzp.bg) има правомощия да блокира или ограничи определен онлайн интерфейс и домейн на уебсайт, извършващ нелоялни търговски практики.

Списъкът на забранените от законодателството на ЕС търговки практики е дълъг. Включва примамващата реклама, скритата реклама в медиите, реклами на инфлуенсъри в социалните медии, реклами в игри, непрозрачно класиране на резултатите от търсенето, фалшиви безплатни предложения, модели на тъмен дизайн, пирамидални схеми. С присъствието си в социалните медии инфлуенсърите достигат до голям брой последователи и могат да се възползват некоректно от своя авторитет чрез интерактивен диалог с последователите си.

Нелоялните търговски практики се обособяват в две основни категории – заблуждаващи и агресивни.

Агресивните практики са свързани с принуда за закупуване на нещо. Към тях може да се прибави и манипулацията на деца. Често срещани са настойчивите нежелани оферти за продажби от разстояние по електронна поща, факс, телефон. Потребителят може да бъде изваден от пощенския списък на отправящите към него нежелани оферти от националния потребителски център.

Заблуждаващите практики са различни варианти на предоставяне на невярна информация или несъобщаване на информация, твърдения за ограничени наличности, заблуждаващи пробни периоди. Често срещани например са неверните твърдения за лечебни средства и заблуждаващите твърдения за екологосъобразност, фалшиви потребителски отзиви, заблуждаващи предложения за награди и подаръци, фалшиви специални условия, заблуждаващи ограничени оферти. Рекламните статии могат да са некоректни и базирани на подвеждащи техники, да са скрити спонсорирани реклами на дадени търговски марки, които съответно са спонсори на стоката или услугата. В тях например може да не е посочен периодът, за който се отнася предлаганата оферта, да не е посочено количеството на стоката (от типа „Побързайте, останали са само толкова броя“, „Купи сега и ще получиш определен % отстъпка“) или да се твърди, че се предлага някакво специално предимство, което се оказва, че просто е законово утвърдена гаранция. Към дадена стока или услуга търговците често предлагат включена и т.нар. безплатна оферта, но всъщност нейната цена е прибавена към цената на предлаганата стока или услуга.  Зачестяват и случаи, когато към етикета на стоката се прибавя информация за нейната здравословна полза, но тази информация не е потвърдена с научни данни. Нелоялна търговска практика са и някои ограничени във времето оферти, които карат потребителя да прибърза при вземане на решение.

Продуктите за отслабване (кремове, таблетки, капсули, напитки, дъвки, дори и бонбони) все по-често се рекламират със снимки, които се оказват режисирани фотографии. Моделът включва лице, което изглежда по един начин, преди да започне да използва продукта, съответно по друг начин, след като вече е използвало този продукт. Режисираните фотографии въздействат на психиката на хората с посланието, което излъчват, но не отговарят на реалността, което ги прави заблуждаващи. Целта им е да променят икономическото поведение на потребителя.

В летния сезон зачестяват неверни маркетингови твърдения, онлайн реклами от туристически посредници за ваканционни полети на ниска цена, които обаче се оказват с цена, която е по-висока от обявената на официалния уебсайт на авиокомпанията. За потребителите е важно да знаят, че в такива случаи могат да подадат жалба и да поискат обезщетение за нереалната оферта.