Спорове в България през 10 век – богомилите

Споровете за и против богомилите през 10 век в българското общество са доказателство за съществуващата по това време криза в обществения живот. А продължаването на тези спорове през следващите 11 века и определянето на богомилството от някои като „учение, дало културата на Европа“, а от други като „учение, което погубва човешките души“ показва, че тази криза не е преодоляна.

Гледната точка на богомилите

Гледната точка на богомилите е интересно изложена в „Книга на свети Йоан“, която е повече известна като „Тайна книга“. Създадена е през 11 век в България. Изследователите приемат, че вероятно е създадена от няколко души – съвършени богомили. През 12 век е пренесена в богомилската общност в Конкорецо (Италия) от богомилския епископ Назарий. Така тя се разпространява и на запад (Екзекуторът на инквизицията пише след няколко века: „Това е пълната със заблуди тайна книга от Конкорецо, донесена от България от Назарий, неин епископ“.)

Богомилството е насочено към духовните интереси на българите през Средновековието във връзка със семейството, обществото и църквата. Богомилите утвърждават умерения дуализъм и стремеж към духовна чистота. Не бог, а дяволът е създал човека от глина – „от духа се ражда дух, а от плътта плът“. Човекът е съставен от плът, която е смъртна, и от душа, която е духът на падналите ангели. Доброто (бог-отец) води борба със злото (Сатанаил) за надмощие. Спорът между доброто и злото в „Тайната книга“ е предаден чрез разговора на Исус и неговия ученик Йоан. Тук са събрани много от въпросите, на които богомилите търсят отговори и влизат в спор с официалната власт – „Докога сатаната ще царува в тоя свят над човешкия род?“ Ще дойде ли времето, когато „не ще да имат вече ни глад, ни жажда, нито ще ги жари слънчев пек или друга горещина. Бог ще изтрие всички сълзи на очите им…“

Злото е обречено на гибел, то е във видимия свят, човешкото тяло е дреха на духа. Богомилите утвърждават свободната воля. Съвършенството и красотата са в отвъдземния свят. Това е форма на протест срещу злоупотребите на официалните власти. Отрицателно отношение към действителността е в основата на споровете за или против богомилите. Видно е, че представителите на властта няма да позволят да бъдат отречени. Богомилите отхвърлят също чудесата на бога, които според тях са „приказки и басни“, не почитат  Дева Мария, не се кланят на икони. Богомилството като форма на социален протест, е пасивно. Няколко стихийни бунта избухват едва когато действителността става нетърпима.

Гледната точка на опонентите

Презвитер Козма (900- 970) живее по времето на цар Петър. Автор е на „Беседа против богомилите“. Написаните от него редове се ползват като аргументи във  всички спорове за богомилите не само в България, но и в други страни. Известни са около 15 късни преписа, повечето от които са в руски книгохранилища. Най-старият е от 14 в. и се пази, както много други паметници на старобългарската книжнина, в Московската библиотека. По този препис „Беседа против богомилите е публикувана през 1936г. в България. (Спорните въпроси и тук са много – защо паметниците на българската култура са в Русия, как са попаднали там, кога са пренесени, дали там им е мястото).

Презвитер Козма е един от първите полемисти, които започват дискусия против богомилите – „В годините на правоверния цар Петър появи се в българската земя поп по име Богомил – по-вярно е да бъде наречен Богунемил – пръв той започна да проповядва ерес в земята българска“. Презвитер Козма влиза в спора за или против богомилите, като излага тяхната гледна точка, а после търси аргументи, за да я обори: „Като хулят богатите, учат своите да не се подчиняват на господарите; ненавиждат царя; ругаят старейшините, укоряват болярите…“ Според богомилите всички земни властници са слуги на дявола (царе, боляри, висши духовници). Тезата на Козма е, че „царете и болярите са поставени от бога“ и затова всеки трябва да се моли: „Господи, спаси царя…“

Богомилите приемат жената като равна на мъжа и смятат, че тя също може да участва в обредите за изповядване. За Презвитер Козма това е факт, който е  „достоен за хула“, тъй като според свещените книги жената трябва да бъде в „безмълвие“ и няма право да поучава.

Монахът оборва несъгласието на голяма част на българите със социалното устройство, като търси аргументи в догмите на ортодоксалната вяра. Духовното разединение на българите обяснява с личните пороци на хората и духовниците. При разсъжденията си в този спор той често разменя причините и последиците. Позицията му в спора е крайна – „Като почвам да изобличавам думите и делата на еретиците, аз мисля, че и въздухът се осквернява от делата и проповедите им“. Презвитер Козма е защитник на официалната църква, а богомилите „църквите смятат за кръстопътища, а литургиите и другите служби, които се извършват в църквите – за многодумие“. Монахът не просто изразява несъгласие, а анатемосва богомилите, обявява ги за отстъпници от православието и културната традиция. Гневът му е отправен дори и към духовниците, които са допуснали появата на богомилството: „От где се явяват тези вълци, тези зли кучета – еретическите учения? Не е ли от мързела и невежеството на пастирите?“

Спорът между богомилите и техните опоненти, започнал преди 11 века, не е приключил. Има още много спорни въпроси, свързани с учението им – къде е възникнало (във Велики Преслав или в днешна Македония), кой е поп Богомил, докъде се разпростира учението във времето и пространството. Може би точно споровете около богомилството са летателното средство, с което учението пътува във времето.