Спорове в съвременното общество – всичко ли се продава?

(по Е. Фром, 1900-1980, „Какво не харесвам в съвременното общество“)

През 1972г. за италианския вестник „Куриере дела Сера“ германският психоаналитик и социален психолог Ерих Фром пише статията „Какво не харесвам в съвременното общество“. В нея той заема позиция по един колкото стар, толкова и съвременен спор – всичко ли се продава? Всичко – „не само стоки и услуги, но и идеи, изкуство, книги, отделни личности, убеждения, чувството, усмивката…“ Според Е. Фром днес всичко е стока и като такава, то се продава.

Доказателствата в подкрепа на тезата, че днес всичко е за продан, той търси във факта, че в съвременното общество „на все по-малко и на все по-малко хора може да се вярва.“ Кризата в доверието при съвременните взаимоотношения се задълбочава. Това е следствие от друг факт – „все по-малко хора имат убеждения“. Марк Твен (1835-1910) коментира убежденията така: „На света има много странни неща; към тях трябва да отнесем например убеждението на белия човек, че е по-малко див, отколкото другите диваци.“

Съвременните хора живеят от днес за утре, а всеобщата отегченост и скука, родени от липсата на интереси, се контролират от развлекателната индустрия. От времето на Волтер (1694-1778) знаем, че „Всяко ново желание е начало на нова нужда, зачатък на нова скръб“.

Преди няколко века Томас Фулър (1608-1661) казва, че „Метърът не е мярка за хората“, а в съвременното общество се оказва, че може да бъде мярка за стоката, в която са се превърнали хората. И тъй като човешките взаимоотношения са се превърнали в обект на търговия, изчезва справедливостта. „Ако загине справедливостта, то човешкият живот няма да има вече никаква цена“. Имануел Кант (1724-1804)