Спорове за домейни

 

Тази статия не разглежда юридическата природа на домейните. Тя маркира общите подходи при възникване на конфликти и търсенето на полезни ходове за избягването или решаването им.

В дигиталната ера, в която живеем, понятието домейн има особена значимост и е нова област в обществените отношения. То представлява буквено-цифров номер, който свързва компютърните устройства. В Китай например са популярни домейни, съставени само от цифри, тъй като в системата, която ги разпознава, са единствените позволени символи. Името на домейна трябва да бъде регистрирано. Домейните имат различни нива – първо, второ (.com, .net, .org и др., например с код на държава), както и много нови като .online, .top. За да се запази безопасността на потребителите в интернет, всяко домейн име трябва да е неповторимо. За широкообхватното значение на понятието говорят статистиките. Домейнът .eu  например още през 2015г. е имал регистрирани 3,9 милиона потребители (по данни на Доклад до Комисията на Европейския парламент). Домейнът .com пък има повече от 20 милиона регистрирани клиенти. Той е най-популярен. Всеки притежател на сайт предпочита подходящ, кратък и лесен за запомняне домейн. Как бихме запомнили например най-дългия реално съществуващ домейн, който се състои от 77 символа:  TheOfficialAbsoluteLongestDomainNameRegisteredOnTheWorldWideWeb.International

Кои са институциите, свързани със спорове за домейни?

Спорове възникват, когато недобросъвестни лица регистрират същите или сходни имена на домейни. Конфликтите се отнасят до обекти на интелектуалната собственост. Професионалният подход при решаване на  споровете изисква да се познават общите политики при спорове, регистрите на домейн имена, процедурите за алтернативно решаване на спорове за домейн имена, както и решенията и практиките на:

ICANN – Интернет корпорация за присвоени имена и адреси

UDRP – Единна политика за разрешаване на спорове за имена и домейни (приета през 1999)

WIPO – Световна организация за интелектуална собственост (досега тя е разрешила над 50 000 спора)

NAF – Национален арбитражен форум – Минеаполис

ADNDRC – Азиатски център за разрешаване на спорове относно домейни – Хонг Конг

CAC – Чешки арбитражен съд – Прага

ACDR – Арабски център за разрешаване на спорове – Аман

Подробната информация за работата на тези институции е налична в Интернет.

Съдебно или извънсъдебно разрешаване на спора?

Много от споровете влизат в съда. Тук идва на дневен ред въпросът за цената на спора. Таксата зависи от това колко имена влизат в жалбата и дали спорът се решава от едночленна или тричленна комисия. При едночленна комисия например при WIPO тя е 1500 $ (1000 $ са за експерта, а 500 за центъра на WIPO). Но към тази такса не е включен хонорарът на адвоката, който изготвя иска за решаване на спора, макар че наличието на адвокат не е задължително, а само препоръчително. Цялата процедура за разрешаване на спора е онлайн, а времевата рамка е до три месеца.

Предпочитан начин за разрешаването им е административната процедура по извънсъдебен ред. Споровете между търговска марка и домейн име в практиката на виртуалното пространство са свързани с понятието арбитраж. В повечето от случаите те са имат висока икономическа стойност и обществена значимост. През последните години цената на някои домейн разширения се повишава с повече от 1000 % ( ОТ 20$ НА 300$). Домейнът се оказва толкова важен, колкото и съдържанието на самия уебсайт. Държавата също има роля в тези спорове, защото предоставя законовите рамки на спора и трябва да осъществява баланс между частния и обществения интерес.

Какво може да се направи, за да не се стига до спорове?

При регистрация трябва да се уверим, че думите, които са използвани в домейна, не са запазена марка. Ако се плати на адвокат по търговско право за консултация с цел избягване на юридически проблеми, ще бъде по – евтино, отколкото ако се води съдебен спор. В Интернет може да се открият сайтове за проверка на регистрирани търговски марки (например-  https://euipo.europa.eu/ohimportal/en/search-availability). При проверката е добре да се обърне внимание на въпроса дали същото име вече не съществува с разширение от типа .com, .net. Дори и да не се стигне до спор в тези случаи, потребителите могат да бъдат препратени към конкурент.

Времето също е фактор при появата на спорове за домейни. Домейн имената се регистрират за точно определен период от време, например за една година. Ако не се подновят, те се изтриват. Така стават отново свободни за регистрация. Възможно е да се наследи домейн, който се е използвал за незаконни цели – незаконна търговия или зловреден софтуер. Има случаи, когато проблемите са свързани със закупуване на домейн, който е бил обект на спор за търговска марка и по тази причина е изоставен. Полезен ход за избягване на спорове е проверка на историята на домейна в черния списък на различни браузъри. Включването в такъв списък само по себе си не е позитивно.