Спорове: за или против сексуалното образование в училище
През средата на 70-те години на 20 век в Европа започват първите опити сексуалното образование да бъде въведено в училищата. Така се слага началото на спорове, в които вземат участие родители, учители, институции, политици и представители на различни религии. През 2018г. сексуалното образование е задължително само в 11 от 22-те държави – членки на Съвета на Европа, обхванати от този преглед.
Спорът за или против сексуалното образование в училище се оказва един голям пъзел, състоящ се от десетки парчета – спорни въпроси: на каква възраст трябва да започва, каква е ефективността на това обучение в страните, където е въведено, какво е мнението на родителите, по какъв начин трябва да се говори с децата по тази тема, колко и какво да се преподава в конкретната възраст.
За
Психолозите в по-голямата си част подкрепят идеята за сексуална грамотност на децата. Те напомнят, че най-често самите деца започват да задават въпроси, на които за родителите е трудно да дадат подходящи отговори. В съвременната среда учениците имат достъп до компютри и телефони, където могат да попаднат на всякаква информация по темата. Често това се оказва неправилна и неподходяща информация, свързана със сериозни рискове за психическото и физическото здраве на детето. Според психолозите на всяка възраст може да се говори с децата по темата, стига да се намери правилен подход.
Целта на училището е да приобщи децата към обществото, в което живеят. В този смисъл училището трябва да дава отговори на въпросите, които ги вълнуват. Обучението би било ефективно, ако програмите за него са разработвани от специалисти в областта на детската психология и се постави за цел интеграция на социалното и сексуалното възпитание. ЮНЕСКО изяснява целите на сексуалното обучение: „преподаване и учене за когнитивните, емоционалните, физическите и социалните аспекти на сексуалността“. В Естония и Финландия например се работи върху интеграцията на сексуалното образование в редовните програми за обучение на учители.
Според Конвенцията от Ланзароте (Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и насилие): „всяка страна предприема необходимите законодателни или други мерки, за да гарантира, че в рамките на началното и средното образование децата получават информация за рисковете от сексуална експлоатация и сексуално насилие.“ Защитниците на идеята за сексуална грамотност смятат, че тя ще помогне за намаляване на случаите със сексуално насилие между деца, за намаляване на случаите с ранна бременност (има много случаи на майки под 14-годишна възраст), за намаляване на броя със заразените с ХИВ, за увеличено използване на контрацептиви.
Против
Най-голямата група противници на сексуалното образование в училище се оказват родителите. На протестите на родители в Англия например лозунгите са: „Моето дете, моите избори“, „Нека децата да бъдат деца“. В същото време статистиките показват, че едва 20% от родителите говорят с децата си по темата. Учител споделя, че първият въпрос, който задава на учениците си, е дали говорят вкъщи по темата. Положителен отговор дават 10% от децата. В резултат на това неговорене темата се превръща в табу.
Друг факт, посочван от противниците на идеята за сексуална грамотност, са направените през последните години оценки за ефективността на обучението. Резултатите сочат, че 90% от въведените програми са неуспешни и свързани с вредни последици. Данните са на американския Институт за изследване и оценка. Какви са причините? Програмите за сексуално образование в своята същност не само информират, но и формират възгледи за поведение, което пък е основната задача на родителите. Училището допълва решението на тази задача, но основното й решение е на родителите. То не може и не трябва да изземва техните функции. Родителите имат право да възпитават децата по начин, който приемат за правилен, но в същото време нямат право да отписват децата си от часовете по сексуално образование и да ги лишават от сексуална грамотност. През 2020г. например правителството на Уелс е премахнало законово възможността родители да не допускат участие на децата им в часовете по сексуални отношения.
Като мотив срещу сексуалното образование се сочи и тезата, че то може да застраши традиционни и религиозни ценности. Тук примерите са свързани с конкретни групи лица (бисексуални, транссексуални). Религиозните организации приемат въвеждането му като „посегателство върху невинността на децата“. Така се изкривява основната цел на идеята за сексуално образование и то се представя като сексуализация на децата на ранна възраст или като пропаганда на хомосексуализма.