Спорове за предимствата и недостатъците на старостта

Спорове за старостта – безобразна или благодатна възраст

„На първо място сред природните неизбежности е старостта, нея всички желаят да достигнат, достигнат ли я, пак нея винят. Толкова непостоянна и вироглава е човешката глупост!“ – Катон (234г. пр.н.е. – 149г. пр.н.е.)

Тази статия е базирана на трактата „За старостта“ от Цицерон (106г. пр.н.е. -43г. пр.н.е.)

Споровете се появяват, когато ясно се види притискащата и наближаваща старост. Разрешаването на споровете, свързани с тази възраст може да прогони затрудненията, свързани с нея и да я направи по-лека и дори привлекателна. Полезно е много преди настъпването й да се замислим как по-лесно да понасяме тежестта на годините. Сципион (235 пр.н.е. – 183 пр.н.е.) пита Катон как не му тежи старостта, при положение, че всички възрастни хора, с които е разговарял, казват, че за тях тя е тежко бреме. Древноримският политик отговаря, че „за хората, които в себе си не носят никаква сила, за да живеят добре и щастливо, всяка възраст е тежка“. Старостта трябва да се понася спокойно и мъдро, както и всичко останало.

Недостатъците

„Старостта – тази безобразна възраст, когато космите падат от главата и почват да растат по ушите.“ – Атанас Далчев

Защо старостта изглежда нещастие? Хората често казват, че старостта е пристигнала по-бързо при тях, отколкото са очаквали. Катон би попитал такива хора кой ги е карал да мислят нещо невярно, защото не е възможно старостта да пристига до младостта по-бързо, отколкото младостта до детството.

Откъсва от активна дейност

Всъщност старостта откъсва само от тези занимания, за които са необходими младост и сили. Но остават много дейности, които се извършват с ум и сърце. Семейство и близки хора могат да се защитават с мъдрост и с авторитет. Старостта има дял в управлението на семейството и държавата. „Младеж под двадесет години би станал за смях, ако се опита да излезе на политическата сцена“ – Платон. По този повод Цицерон сравнява старостта с кормчията при плаване с кораб. Не можем да кажем, че той нищо не прави, защото не се изкачва като матросите по палубата или не изгребва мръсната вода от дъното на кораба. В действителност ролята на кормчията е много по-голяма от ролята на другите. И още „най-великите държави са били разклащани от млади хора, а от старите са били възстановявани“ (Катон).

Намалява силите на тялото

Това е вярно – старостта не притежава сила. В същото време е вярно и другото – сила от нея не се изисква. Тази възраст е освободена от подобни задължения и по традиция, и по закон. Разказват, че атлетът Милон от Кротон тежко понасял старостта. Веднъж, когато видял на пистата да се упражняват млади атлети, той погледнал ръцете си и започнал да плаче, казвайки: „А тези са вече мъртви“. На това Цицерон отговаря: „Не толкова тези ръце, а ти, глупако, си мъртъв вече, понеже никога не си бил известен заради теб самия, а заради хълбоците и мишците си…“ Милон минал по стадиона в Олимпия с вол на раменете. „И така, кое от двете би желал да получиш – неговите физически сили или умствената сила на Питагор?“ – пита Цицерон. Големи дела се постигат не благодарение на телесна сила и пъргавина, а благодарение на добра преценка и разумност. С тези качества старостта е богата. А липсата на сили се дължи по-често на пороците на младостта, отколкото на самата старост, защото изпълнената с удоволствия и наслади младост предава на старостта изтощено тяло.

Старостта намалява паметта и това е най-честото оплакване на възрастните хора. Според Цицерон това се случва, ако паметта не е била достатъчно упражнявана или ако умът на човека по-природа е бил по-бавен и в младостта.  „А и не съм чул някой старец да е забравил къде е закопал съкровището си; помнят всичко, което ги интересува: деня за явяване в съда, кой им е длъжник на тях самите, те на кого са длъжници.“ (Цицерон)

Недалеч от нея е смъртта

„Впрочем има ли човек толкова неразумен, който въпреки младостта си да е сигурен, че ще доживее до вечерта?“ – пита Цицерон и добавя, че е сигурно, че трябва да умрем, несигурно е дали това ще стане днес. Няма толкова стар човек, който да не мисли дали ще може да преживее още една година. В същото време има много примери за възрастни хора, които влагат труда си в неща, от които няма да имат полза и облага. Стаций казва за такива хора „Сади дърво, полезно за потомството“.

Колкото по-дълга старост, толкова по-тежко бреме

Тази теза според Катон лесно може да се преосмисли, ако се опитаме да отговорим на въпроса старостта на осемстотин години по-тежка ли е от старостта на осемдесет години. Отминалият живот, колкото и дълъг да е бил той, не може да се облекчи с неразумна старост.

Старостта лишава от удоволствия

„Аз съм много благодарен на старостта, която увеличи у мен жаждата за разговори, а премахна жаждата за пиене и ядене.“ – Цицерон

Всъщност, лишавайки човека от удоволствия, старостта го лишава от най-лошото на младостта. Страстта към удоволствията води до много пороци, предателства, злодеяния и престъпления и пречи на здравия разум. Старостта е по-поносима при наличие на богатство, положение и възможности, но не това е най-важното. При най-голяма бедност старостта не може да бъде лека дори и за мъдрите хора. В същото време тя тежи на глупавите дори и при най-голямото богатство.

Старостта лишава от приятели

Има много хора, които не са пренебрегвани от своите близки в старостта си. Те я прекарват без жалби и оплаквания. Вината за жалбите е „в нравите, не в старостта“ – казва Катон. Ако се вгледаме в проблема със старческите оплаквания, ще видим, че хората, които са били благоразумни и човеколюбиви, имат лека старост. И обратното, грубите хора са неприятни на всяка възраст.

Старостта променя характера

„Както не всяко вино вкисва с течение на времето, така и не всеки характер се разваля от старостта“ (Цицерон)

Според Катон „глупците приписват на старостта своите пороци и своята вина“. Цицерон в това отношение например не е съгласен с поета Цецилий, който казва:

Най-жалкото във старостта е според мен

усещането, че досаден станал си.

Ако можем да приемем, че старите хора се радват на младежи с добри качества, то би трябвало да се съгласим и с твърдението, че и младите хора се радват на старци с добри качества и добър характер. Човек всъщност може да бъде стар физически, но не и духовно. Често се говори за старческа алчност, което е неразбираемо. Безсмислено е да искаш повече пътни пари, ако ти остава малко път.

Предимства

Старостта е уважавана само при условие, че сама се защитава, че запазва своите права, че на никого не е подчинена, че до последния си дъх господства над своите.“ (Цицерон)

Мъдрост

Мъдростта на възрастния човек е  в разбирането, че върви след своя най-добър водач – природата. Неизбежно съществува остаряване и край, както става с дърветата и живата природа. Безсмислена е всяка съпротива срещу природата. Старостта на много достойни хора не може да бъде наречена жалка. Дори и ако старостта е съпътствана от слепота, тя пак може да е извор на мъдрост. Ений (239г. пр.н.е.) – 269г. пр.н.е.) носи товара на годините, сякаш това му прави удоволствие. Той сравнява своята старост със старостта на неуморния кон-победител. На младостта е присъщо безразсъдството, а на старостта – разумността. Има спорове и относно разумността, мъдростта на старите хора – „Мъдростта е по-скоро безсилие, отколкото опит, или и едното, и другото – констатирано безсилие“ (Ат. Далчев).

Спокойна и тиха старост

Спокойна и тиха старост е възможна след мирно и безупречно прекаран живот. „Смелостта е да знаеш от какво да не се страхуваш“ – казва Платон (427г. пр.н.е. 347г. пр.н.е.). Такава е била неговата старост. Той умира на осемдесет и една години, зает с писане.

Софокъл е писал трагедии до края на живота си. И понеже занемарил имота си, синовете му го извикали на съд. Поискали да му отнемат властта над имота му, по причина на старческо оглупяване. Тогава старецът прочел на съдията току-що написаната от него трагедия „Едип в Колон“ и запитал дали това е писано от оглупял старец. Съдиите го оправдали.

Оръжия срещу старостта

Развиване и занимания с изкуства и науки

„Най-подходящото оръжие срещу старостта е да се занимаваш с изкуства и науки и да развиваш добродетелите си“ (Цицерон). Солон (634 пр.н.е. – 559 г. пр.н.е.) например с гордост говори за остаряването си и се радва, че използва старостта пълноценно, защото всеки ден научава нещо ново. На стари години е изучил гръцката литература. Казва, че не желае да има силите на бик, нито на слон, но и на млади години не  е имал такова желание.

Вярата в безсмъртността на душата

Цицерон казва, че ако греши по отношение на вярата си в безсмъртността на душата, то „аз греша на драго сърце и не искам да ми отнемат това заблуждение, което ми дава радост, докато живея“. Добродетелите не ни изоставят до последния ни миг. В старостта те могат да дадат удивителни плодове. Съзнанието заживява със спомени за добрите дела, които сме извършили. Трябва да приемем, че колкото живот е отреден за всеки, с толкова е длъжен да се задоволи. За почтения живот са достатъчни и кратките години на едно човешко поколение.

На снимката: „Времето заповядва на старостта да унищожи красотата“, картина от Батони