Спорове за сенките в Дивриги
Сложният комплекс на Голямата джамия и болницата в Дивриги (Divriği Ulu Cami ve Darüşşifası) е издигнат през 1228–1229 г. от местната династия на Менгюджеките в малкия анатолийски град Дивриги, който днес се намира в провинция Сивас, Турция. Разположен в горната част на града, под цитаделата, комплексът представлява един от най-значимите образци на средновековната ислямска архитектура в региона.
Историята на Дивриги започва още през IX век, когато градът е бил под византийско управление. След поражението на Византия в битката при Манцикерт през 1071 г. районът попада под контрола на тюркски племена, които се заселват в Анатолия. Постепенно територията се разделя между множество малки бейлици, управлявани от местни династии и разклонения на селджукската власт.
Голямата джамия е свързана с името на Ахмадшах ибн Сюлейман, един от владетелите на диврижкия клон на Менгюджеките. Надписът на северния портал свидетелства за датата 626 по хидра (1228–1229 г.), което подчертава значението на този архитектурен паметник като политически и религиозен символ на епохата.
Болничният комплекс (дарюшшифа) е изграден като „дом на лечението“ и е свързан с името на Туран Мелик, дъщеря на Фахр ад-Дин Бахрамшах, един от най-известните владетели на Менгюджеките. Той управлява Ерзинджан почти шест десетилетия до смъртта си през 1225 г., оставяйки значително културно и политическо наследство.
Една от най-обсъжданите и спорни теми около комплекса са т.нар. „сенки на Дивриги“. Според местни предания, около половин час преди следобедната молитва се появява сянка на човек, който се моли пред огромна отворена книга, след което изчезва след молитвата. Това явление е в центъра на продължаващи дебати между учени, историци и вярващи.
Споровете са свързани най-вече с тълкуването на това явление. Една част от изследователите го обясняват с изключително прецизни архитектурни решения и астрономическа ориентация на сградата, които създават специфични светлинни ефекти в определени часове на деня. Други го приемат като оптична илюзия, усилена от сложната каменна орнаментика.
Съществува и трета гледна точка, която разглежда феномена като духовно или религиозно „чудо“, свързано със сакралния характер на комплекса. Тези интерпретации са широко разпространени сред местното население и допринасят за мистичната аура на мястото.
Споровете за сенките се преплитат и с въпроса за инженерните умения на средновековните строители. Джамията е изградена без използване на хоросан в значителна част от структурата си, но въпреки това е устояла повече от осем века, което поражда възхищение и допълнителни научни въпроси.
Някои изследователи смятат, че строителите са използвали напреднали астрономически знания и дългосрочни наблюдения на слънчевия път, за да постигнат такава точност. Според легендите, изчисленията са отнели около две години, което подчертава сложността на проекта.
Днес комплексът в Дивриги е включен в списъка на световното културно наследство и продължава да привлича вниманието на учени и туристи. Споровете около „сенките“ остават живи и до днес, превръщайки мястото в уникална среща между история, наука и легенда.
