Спорове за смъртта на Балдуин I, граф Фландърски, император на Константинопол, пръв владетел на Латинската империя

Балдуин I (1172–1205), граф Фландърски и император на Константинопол, пръв владетел на Латинската империя, е сред открояващите се фигури на Четвъртия кръстоносен поход. Издигнат на престола в Константинопол след завладяването на града от кръстоносците през 1204 г., неговото управление е кратко и драматично. Само година по-късно той попада в плен на българския цар Калоян  през април 1205 г.

Френският рицар Жофроа дьо Вилардуен, който по време на Четвъртия кръстоносен поход е един от шестимата рицари, избрани от съвета на бароните в Соасон, за да водят преговори с Венецианската република, разказва като очевидец, че българският цар приложил хитра тактика, за да плени Балдуин – отделил малка част от войската си и подмамил рицарите да я следват, докато ги вкарал в капан. (Разказът на Вилардуен се приема от историците като най-авторитетната хроника за Четвъртия кръстоносен поход.)

След пленяването му Балдуин е отведен в Търновград – столицата на Втората българска държава. От този момент следите му се губят и в Константинопол на престола е възкачен неговият брат Хенри. Във Фландрия властта преминава към дъщеря му Йохана, която наследява титлите му още като дете.

Най-популярното предание свързва съдбата на Балдуин с крепостта Царевец. Там, според легендата, той бил затворен в кула, която по-късно народът нарекъл Балдуинова. Историята разказва, че след като отхвърлил ухажванията на българската царица, тя го обвинила в опит за насилие. Наказанието било жестоко – ослепяване с нажежен шиш и хвърляне от „лобната скала“ в река Янтра.

Макар преданието да е широко известно и да се е превърнало в част от туристическото наследство на Велико Търново, историците спорят доколко то е достоверно. Няма категорични сведения за начина, по който Балдуин е починал, а загадката около неговия край продължава да поражда интерес.

Любопитна е и историята от две десетилетия по-късно, когато във Фландрия се появява мъж, представящ се за оцелелия Балдуин. Макар да успява да привлече последователи, той е заловен и екзекутиран като самозванец. Така мистерията около съдбата на императора остава жива и до днес, превръщайки смъртта му в една от най-спорните теми в историята на Средновековна Европа.

На снимката: Балдуиновата кула в Архитектурно-музейния резерват „Царевец“, Велико Търново