Спорове за тормоз: родители тормозят учители
За да не ме изкарат и людоед, писах му пак тройки на края на годината и наш Пондьо завърши училището за голяма радост на майка си, баща си и за чест и слава на леля, свако, адвоката, настоятеля, началника, пристава, председателя на околийското бюро, депутата и тримата детективи…“ (Чудомир, „Наш Пондьо“)
Споровете между учители и родители търсят решение на проблема за комуникацията между тях. Първоизточникът на споровете са оценките на децата. В съвременната образователна среда правата на учениците са прекалено подчертани, а правата на учителите не се зачитат. Нарушено е доверието към учителите. В пресата се изнасят случаи, при които родители с адвокат посещават учителя или директора на дадено учебно заведение с искане да се повиши оценката на детето им.
Насилието над учители е физическо и психическо. Физическото насилие се откроява веднага, за разлика от психическото. При физическото насилие може да се търси защита по съдебен ред. Периодично пресата съобщава за случаи на побой и агресия над учители. Една пребита учителка от Севлиево преди време обобщи: „Нация, която бие учители, е обречена“. Вербалното унижение на учителите става част от ежедневието им и причина за стрес, който от своя страна води след себе си болести. Друга форма на тормоз над учители са твърденията на родители за манипулация, като повдигат обвинения, че опитите на педагозите да постигнат дисциплина са всъщност малтретиране на децата им. Безразборните жалби за насилие над деца водят също до стрес сред учителите. През 2015г. в България е имало 2000 случая на тормоз над учители. Проблемът съществува по целия свят. В Южна Корея над 200 000 учители излизат на протест пред Националното събрание на Сеул с искане за по-добра защита на правата им, след като млада учителка е отнела живота си след такъв тормоз. Те алармират, че за последните 6 години 100 учители са отнели живота си по тази причина, като 57 от тях са преподаватели в начални училища.
Вече беше казано, че първоизточникът на спорните въпроси между родители и учители е оценката на детето. Да разгледаме една типична ситуация, в която се събират основните спорни въпроси. Учителят поставя годишни оценки на учениците. Още преди края на часа недоволен родител звъни на личния телефон на учителя и иска повишаване на оценката на детето. До края на часа вече е звънил в дирекцията на училището, а до края на деня – в районния инспекторат. Учителят получава обаждания от директор и инспектор, за да дава обяснения за поставената оценка. Но с това сагата не приключва. Получава заплашвания от родителя, че срещу него ще има жалба и в Министерството. Как приключва денят на учителя? Стресиран, той пише исканата оценка. „За да не ме изкарат и людоед, писах му пак тройки на края на годината…“ (Чудомир, „Наш Пондьо“) И стигаме до поредния спорен въпрос: допустимо ли е обсъждане на оценката на даден учител от родителя. Друг спорен въпрос в тази ситуация – допустима ли е комуникацията между родителите и учениците по време на учебния процес. И още спорни въпроси: достатъчни ли са правата на учителите в случаи на тормоз от властни родители, доколко родителите могат да се намесват в управлението на образователния процес, за изолирани случаи ли става въпрос, или за масово явление?
Бездействието на институциите и обществото ще продължава да задълбочава проблема и да срива авторитета на учителя. В общественото пространство са предложени различни мерки. Училището трябва да се разглежда като самостоятелна система, в която посещението на външни лица трябва строго да се контролира. Права за такъв контрол трябва да бъдат дадени на учителя и директора. Установяването на пропускателен режим в учебните заведения е мярка за защита на учителите от тормоз. На учителите трябва да бъде гарантирано правото да не отговарят на обаждания на родители на личните си телефони. Необходимо е представителите на правителството, училищните настоятелства, синдикалните организации да поставят проблема за тормоз над учители на дневен ред, като предприемат адекватни правни мерки за по-добра защита на учителите.
