Спорове за възрастта на село Петрово
Село Петрово в Югозападна България е едно от историческите селища в област Благоевград, разположено в община Сандански. Въпреки че няма точни сведения за възникването му, археологическите находки сочат, че мястото е обитавано още през римската епоха. При строежа на ВЕЦ „Петрово“ са открити останки от римска баня, а през 1997 година при ремонт на централната църква „Св. св. Петър и Павел“ са намерени скелети от раннохристиянската епоха, което подсказва продължителна и интензивна човешка активност на територията. Землището на селото е било богато на църкви – общо шест, което свидетелства за духовната и културна значимост на Петрово.
Османските регистри от 1616–1617 г. показват, че в селото са съществували 109 джизие ханета, което го поставя като средно голямо немюсюлманско населено място в региона на вилаета Тимур Хисаръ̀. През Възраждането Петрово се развива и като индустриален център – наличието на две металургични пещи (пехци) и самоков е осигурявало обработката на руда, доставяна от близкото село Каракьой, а задвижването на производството е било подпомагано от пълноводната Петровска река.
През XIX век Петрово вече се отчита като голямо село със смесено население. Според Александър Синве в 1878 г. в селото са живели 210 гърци, а гръцката статистика отразява и броя на българите и мюсюлманите – 500 българи и 120 мюсюлмани, разпределени в около 200 домакинства. Георги Стрезов добавя, че Петрово е плодородно село, богато на вода и подходящо за земеделие, отглеждане на арпаджик, а училището и църквата обслужват както християнското, така и мюсюлманското население, като поддържат смесено образование и богослужение.
Историческата роля на Петрово не се ограничава само до икономическото и духовното развитие. Селището е било част от стратегическия път и демографския баланс на региона, преживяло множество културни и етнически взаимодействия между българи, гърци и мюсюлмани. Това го прави интересно за изучаване както от археолози, така и от историци, изследващи живота в Мелнишката епархия и по-широката територия на Сандански и околните села.
