Спорове за връзката между богатството и щастието

Широко дискутирана е темата за обвързаността на богатството с щастието. Тезата, че богатството е фактор за наличието на щастие, е една от причините хората да се стремят към придобиване на материално благополучие. Когато стане въпрос за богатството, често чуваме фразата „Богат като Крез“. Името на царя на Лидия – Крез (596 –  546 пр. н. е.) става нарицателно в това отношение.

Спорът за връзката между богатството и щастието може да бъде илюстриран с дискусията между Солон и Крез.

Херодот разказва, че Крез става цар на Лидия , когато е на тридесет и пет години и се заема да покори елините, после ги принудил да му плащат данък и станал много богат. От Елада започнали да пристигат различни мъдреци. Един от тях бил атинянинът Солон (634 – 559 пр. н. е.). Той бил известен като държавник, съставител на закони, реформатор, поет и мъдрец. Крез го настанил в царския дворец, а на третия ден по заповед на Крез слугите развели Солон из царските съкровища и му показала големите богатства на царя.

После Крез го запитал: „Гостенино от Атина, до нас достигнаха много разкази за тебе, за твоята мъдрост … сега ми се дощя да те попитам дали не си видял вече някой, който да ти се е сторил, че е най-щастливият човек на земята“. Крез смятал, че притежавайки толкова богатства, той е най-щастливият човек и очаквал да чуе това от думите на своя гост. Изненадата му била голяма, когато Солон казал: „Да, царю, видях Телос от Атина“. Разочарованият от отговора цар попитал: „По какво съдиш, че Телос е най-щастливият човек?“ Солон отвърнал: „По това, че, от една страна, бил от благоденстващ град и имал прекрасни синове, че видял как на тях им се родили деца … и че, от друга страна, след като животът му преминал в благополучие…, загинал по най-славен начин.“ Крез не бил свикнал да отстъпва в спорове и запитал кой е вторият най-щастлив човек на света. Предполагал, че този път Солон ще изрече неговото име. Но Солон отговорил: „Клеобис и Битон, по род от Аргос.“ Разказал на Крез за подвизите на тези двама братя и за живота им на достойни мъже. Тук вече Крез се разгневил: „Гостенино от Атина, толкова ли нашето благополучие нищо не струва, че ни слагаш по-долу от обикновените мъже? Солон в отговор му напомнил колко изменчиво и непостоянно е щастието – „Мисля, че пределът на човешкия живот е седемдесет години, което прави двадесет и пет хиляди и двеста дни…От всичките тези дни нито един не си прилича с другия. Та затова, Крезе, и човекът не е нищо друго освен една чиста случайност. Ето виждам, че си човек пребогат и цар на много хора, но все още не искам да ти отговоря на онова, което ме запита, преди да съм узнал, че си свършил дните си по прекрасен начин. Защото с нищо пребогатият не е по-сполучил от онзи, който живее ден за ден, освен ако не го споходи щастието да завърши живота си в охолство.“ Солон твърдял пред Крез, че има много богати, които са нещастни, и много хора, които живеят скромно, но са щастливи.

Тезата, която Солон последователно отстоявал в спора е, че пребогатият, но нещастен човек има само две предимства пред този с щастлива съдба, докато, обратно – щастливецът превъзхожда богатия, но нещастен човек с много. Двете предимства на първия са по-големите възможности да задоволява желанията си и да издържа на тежките удари на сполетялото го неизбежно нещастие. Вторият го превъзхожда в това, че е закрилян от щастлива съдба, здрав и читав е, има прекрасни деца и може да завърши живота си прекрасно – „това е човекът, достоен да бъде наречен щастлив. Но да се въздържим и преди да е свършил живота си, да не го наричаме щастлив, а само щастливец… Защото бог на мнозина е дал да видят хубав живот, но после ги е съсипвал от корен“. Според Солон няма по-голямо богатство от човешкия живот. Всяко материално богатство е преходно. Всички други блага са мимолетни.

Крез отпраща Солон, убеден, че само глупак може да пренебрегва настоящите блага и да кара хората да гледат края на всяко нещо. Солон би казал, че нещастията, които после сполетели Крез са наказание за неразумността на тезата човек да се смята за най-щастлив на земята, преди да е приключил земния си път.

Няколко години след този спор персийският цар Кир II сваля Крез от трона и нарежда да бъде екзекутиран. Преди екзекуцията Крез възкликва: „О, Солоне, Солоне!“ Кир пита Крез защо това са последните му думи, а Крез му разказва за спора със Солон. Кир остава впечатлен и отменя екзекуцията на Крез, вероятно защото сам е направил равносметка за преходността на своето богатство и стойността на човешкия живот.

На снимката: Джерард ван Хонтхорст – „Солон и Крез“ (1624г.)