Спорове за значението на пространствения модел по отношение на формирането и известността на дадена личност

Спорове в развитието на човешката цивилизация винаги са съществували. Понякога един спор се повтаря и повтаря през различните векове. Каква е причината за тези безкрайни повторения? Хората от дадено време са намерили решение на спора. След няколко века обаче това решение се оказва неработещо и неподходящо. И … трябва да бъде намерено ново решение на стария спор.

Ще илюстрираме това със спора за значението на пространствения модел по отношение формирането и известността на дадена личност с оглед българския светоглед. Тезата на Захари Стоянов е обоснована с „поне преди е било така“, а позицията на Минков е „така ще бъде“. Двамата българи, знакови фигури в културното поле на страната, влизат в задочен спор.

Тезата на Захари Стоянов (1850 – 1889г.) – пространственият модел е важен за формирането и известността на личността

В предисловието към книгата „Христо Ботйов. Опит за биография“ (1888г.) Захари Стоянов обещава „да се основем на фактите и делата само, които са най-вярното и истинското огледало на душата и живота на всекиго“. Затова „ние сме виновати ако и да допуснем това или онова предположение“. Тук биографът на Ботев излага тезата за връзката между личността и нейната локация – „Ако беше син на Италия, щеше да бъде ако не Гарибалди и Мацини, то поне тяхната дясна ръка. Ако беше французин, съвременник на Юлската революция или на Наполеон, то първата барикада на град Париж щеше да се нарича „Ботйова“. Но в същото време „ако Христо Ботев да не беше се родил, раснал и пораснал в живописния Калофер, гдето отечествената Стара планина е най-гигантна, паметник и олицетворение на воля и свобода…можеше да излезе човек съвсем от други калъп“. Захари Стоянов прибавя още: „Ние си имаме и своите доказателства по това мнение…Раковски, Левски, Каравелов, Бенковски, Каблешков и най-после нашият герой са родени между животворящия Балкан“. Изреждайки доказателствения материал в подкрепа на тезата си, Захари Стоянов вмъква все пак уточнението „поне за миналите епически времена“ – „ние се държим за това мнение поне за миналите епически времена на България, че Стара планина е била онова вълшебно място, гдето е живял духът на свободата, гдето не е умирала идеята за стари славни времена, гдето юначеството, войводството и байрактарството е било легендарно“. В края на предисловието Захари Стоянов признава, че може и да греши за изказаните съждения, „но с това ни най-малко не предрешаваме всемогъщия глас на историята“.

Тезата на Светослав Минков (1902 – 1966г.) – пространственият модел няма никакво значение за формирането и известността на личността

В шеговит вид в разказа „Лунатин!… Лунатин!…Лунатин!…“ чрез ирония и буквализиране на метафори и парадокси Минков извиква размисли за тезата, че локацията на личността няма никакво значение в стандартизираното битие на модерния човек, който е затрупан с грешна информация. Героят на разказа – математикът Хераклит Галилеев – е роден в България, а става известен в Америка. Ето откъс от разказа:

„По страниците на световните вестници започнаха да се явяват чудновати съобщения и реклами. В Тумбукту, в Камчатка, в Нова Каледония, в Сингапур хората разгръщаха картата на Европа и търсеха с любопитство малката държавица България.

— Вярно ли е, че тая страна е населена с людоеди?

— Да. Когато ордите на Чингиз хан нахлули в Европа, канибалското племе „българи“ завзело част от полуострова между планината Дунав и Седефено море, изклало и изяло местните жители и си основало там свое царство. Българският цар Крум е прочут като голям людоед. В едно сражение с португалците той успял да хване в плен самия махараджа Никифор, отрязал му собственоръчно главата, панирал му мозъка и го глътнал наведнъж, а черепа му позлатил и пил с него шампанско в чест на победата.

— Боже мой! Как тогава в тая варварска страна е направено такова велико откритие?

— В това няма нищо чудно. Геният може да се роди и в циганска колиба.“

Изброяването на пространствените точки в текста създава илюзия за документална, снета без изменение, реалност. В същото време документираната действителност е дискредитирана. Изведена на показ е демагогията на съвременния гротесков свят и обществото, отровено от фалшива информация, анестезия и адаптация. В бъдещето пространствените ориентири ще оказват все по-малко значение за формирането и известността на личността.

Представените две тези влизат в задочен спор, който обаче лесно може да се разреши, ако се разположат една след друга във времето. Преди (З. Стоянов) – след (С. Минков).