Споровете между Елин Пелин и Йордан Йовков стигат до съд

pisateli 2

 

„Ежби, борби, гонения – в малки и големи размери – са съществували всякога и във всички страни между писателските кръгове. Колкото и да са възвишени идеалите за изкуството и красотата, техните носители и проповедници са пак хора с всички слабости на човешката раса.“ – пише Елин Пелин през 1921г., а по-късно сам става участник в такива спорове и „ежби“.

Скандал за плагиатство изправя двамата големи български писатели един срещу друг през 1932г.

Поводът

Началото на споровете е пиесата „Боряна“ на Йовков, която се играе в Народния театър и има голям успех. В нея Елин Пелин открива моменти от сюжета на повестта „Гераците“.

Споровете стигат до съд

Първите нападки идват от обкръжението на Елин Пелин. Отправя ги Димитър Митов във в. „Литературен глас“. Йовков отговаря публично във в. „Зора“. Той смята, че не може да му бъде простен успехът на „Боряна“ – „Преди време същият Елин Пелин беше казал, че ако някога в България се роди гений, той ще бъде геният на завистта. Изглежда, че преди да бъдат казани тези думи, тоя „гений“ не само че е бил роден, но е бил вече и доста остарял“. Бележките, които Йовков си води за написването на „Боряна“, показват задълбочената му работа и изключват връзката с „Гераците“. Ето част от тези бележки: „Мястото, дето става действието, е Силистренско, селата Алфатар, Бабук, Малка и голяма Кайнарджа и др. През време на сборовете в тия села, както и навсякъде в Добруджа, се събират хора от най-далечни села. Сборовете са място, дето моми и момци завързват любовни връзки…“

Споровете стигат до съд. Съдебният спор остава неразрешен заради смъртта на Йовков, а Елин Пелин съжалява за участието си в него.

Не се е осъществила единствената мечта на Йовков: „Имам една-единствена мечта. Да мога нейде в окрайнините на града, като „бездомниците“, да си струпам колибка от две стаи и кухня. И то не от желание да бъда собственик, а да мога да поставя писмената си маса под един покрив, който знам, че е мой. Искам несмущаван от никого и на тишина да работя.“ Ражда се нов спор. Йовков трудно е понасял публичните нападки. Има ли връзка между литературния спор и смъртта му?

Подобни статии