Споровете между Сталин и лекарите му – „Делото на лекарите“

В последните години от живота на Йосиф Сталин отношенията му с лекарите се превръщат в източник на напрежение и страх, както за самия диктатор, така и за медицинската общност в СССР. Параноята на Сталин към края на живота му се засилва до крайност — той започва да подозира собствените си лекари в заговори и опити за убийство.

През 1952–1953 г. избухва т.нар. „дело на лекарите“. Група водещи московски лекари са обвинени, че умишлено лекуват неправилно висши съветски функционери и така предизвикват смъртта им. Според пропагандата те били част от „ционистко-американски заговор“.

Сталин, вече болен и недоверчив, лично вярвал в обвиненията. Някои от арестуваните лекари са подложени на изтезания, за да „признаят“ несъществуваща вина. Други са държани в изолация при нечовешки условия, очаквайки смъртна присъда. Репресиите обхващат и семействата им — арести, уволнения и обществено заклеймяване.

Това довежда до истински хаос в медицинското обслужване на самия Сталин — лекарите се страхуват да поставят диагноза или да предприемат лечение, което би могло да се изтълкува погрешно. Когато през март 1953 г. Сталин получава тежък инсулт, около него има хора, но никой не смее да повика лекар. Страхът от гнева му и от възможни обвинения се оказва по-силен от човешкия дълг.

След смъртта му „делото на лекарите“ е признато за фалшифицирано, обвинените са освободени, а истината – че параноята на един човек е струвала живота и достойнството на мнозина – остава като едно от най-мрачните свидетелства за последните години на сталинизма.