Споровете на Фра Филипо Липи

В периода на Ранния Ренесанс се откроява фигурата на флорентинския художник Фра Филипо Липи (1406-1469), който „искаше да се разпорежда със себе си и със своите наклонности както си иска“. (Вазари) Съдбата отрежда на Липи да влезе в спор с маврите, както и с монашеското расо, с което го е облякла, и със силата на таланта да ги разреши.

В спор с маврите

Според Джорджо Вазари (1511-1574, „Живот на най-известните художници“) Липи попада в плен на мавритански пирати за 18 месеца: „Когато беше в похода на Анкона и веднъж плаваше по морето с някои от приятелите си, всички те бяха хванати от банда маври, които обикаляха из тези части, отведени в Барбари, оковани, поробени…“ Върху една от стените Филипо прави с въглен върху стената портрет в цял ръст на мавъра, който му е господар – „на бяла стена в мавританско облекло“. Въздействието на набързо нахвърляната картина било голямо. „Тези груби скици, които се раждат в един миг в разгара на вдъхновението, изразяват идеята на своя автор с няколко щриха“ според Вазари. Освен това изобразителното изкуство е било непознато за мавъра – „на всички това се струваше чудо в онези места, където не се познаваше нито рисуване, нито живопис“.

В знак на благодарност мавърът освобождава Липи. Разказвайки за неговото освобождаване, Вазари стига до извода, че „наистина, най-голяма слава се дължи на добродетелта на този, който, имайки законното право да осъжда и наказва, прави обратното, а именно: вместо мъчения и смърт, прибягва до ласки и дарява свобода.“

Разкриването на дарбата, която има Филипо, се оказва път към разрешаване на спора с неговия господар и към свободата. Спорът на Липи с мавъра е разрешен чрез разгръщане на таланта и води до раздяла с робството. Оказва се, че и в спорна ситуация изкуството, което носи радост на хората, може да има решаващо значение за изхода от неприятни събития. В първото издание на биографията на Липи Вазари казва: „Силата на таланта е толкова голяма, че принуждава хората да показват благосклонност и внимание.“ И добавя, че  „дори правосъдието показва един вид уважение към най-малката сянка на талантлив човек“.

В спор с монашеското расо

Филипо Липи е подстриган за монах на 15-годишна възраст. Монашеското расо не пречи на Филипо да води живот, различен от този на останалите монаси – „Фра Филипо много обичаше веселите хора и винаги живееше за собствено удоволствие“. Вазари разказва, че Липи отделя повече внимание на жените („беше толкова отдаден на Венера“), отколкото на изкуството, а за монашеските  задължения съвсем няма желание. Характерът и начинтът му на живот се разминават с очакванията към духовното звание.

Много от картините му са нарисувани по поръчка на Козимо Медичи и неговата съпруга, както и на папа Евгений IV. Художникът спечелва благоволението им. За да не пропилява таланта си, покровителят му Козимо Медичи го заключва в ателието. Следва бягството на Липи и много убеждения от страна на мецената, за да го върне обратно – „и затова отсега нататък той винаги се опитваше да го задържи с услуги и по този начин постигна голяма ефективност от него, като каза, че в своето превъзходство редките таланти са като небесните, а не като товарните магарета“.

Най-големият му конфликт с монашеските порядки настъпва през 1463г., когато Филипо получава поръчка от женския манастир „Света Маргарита“ в Прато. Трябва да рисува олтара. Липи се влюбва в монахинята Лукреция и я отвлича от манастира – „монахините бяха силно опозорени от това обстоятелство“. Въпреки че двамата се женят, събитието е последвано от скандал. Папата все пак освобождава художника и монахинята от дадения им обет и узаконява брака им. В спора с монашеското расо Липи влиза с пулса на времето. Той е ренесансов човек, който не се страхува да е в конфликт със средновековните порядки. В разрез с установените норми Филипо постига личното си щастие.

Талантът на Филипо Липи помага за разрешаването на споровете му, защото „освен другите си чудесни свойства, талантът превръща алчността на силните в щедрост, укротява омразата в човешкото сърце, погребва всяка завист в земята и от долината на този свят издига на небето онези, които славата е превърнала от смъртни в безсмъртни, както показа Филипо ди Томазо Липи в нашия край…“