Споровете на Протагор (490г. пр. н. е. – 420г. пр. н. е.)

Протагор и Перикъл

Протагор, който е роден в Абдера (град в Тракия), е малко по-стар от Сократ. Пръв се нарича софист и затова в Гърция е известен като първия публичен учител. Приятелство го свързва с Перикъл. Веднъж двамата „спорили цял ден за това дали копието, или хвърлящият, или онзи, който е устроил състезанията, е виновен за смъртта на един човек, който загинал при тях“. Всъщност това е спор за големия въпрос за вината, за вменяемостта.

Протагор и Еватъл

Еватъл е най-прочутият ученик на Протагор. Двамата сключили договор, според който Еватъл щял да плати за обучението си при Протагор, когато спечели първото си дело. Обучението приключва, но Еватъл не влиза в публичен спор с никого. Протагор му пише, че трябва да му плати, а ако не го направи, ще заведе дело срещу него – „Ако спечеля делото, ще трябва да ми заплатиш, съгласно решението на съда. Ако го загубя – трябва да ми заплатиш, съгласно нашия договор. И в единия, и в другия случай ще трябва да ми платиш, така че по-добре плащай, без да съм те дал под съд!“. Ученикът му отговаря: „По-добре не завеждай дело, защото ако аз загубя, не трябва да ти плащам, съгласно клаузата в нашия договор. Ако го спечеля – пак не трябва да ти плащам – този път съгласно решението на съда. И в единия, и в другия случай нищо няма да получиш!“.

Протагор в търсене на истината

„Истината е явление на съзнанието“ – казва Протагор. Според него няма истина, която да съществува сама за себе си. Всичко е относително в отношението си към съзнанието. Нещата съществуват не сами за себе си, а за нещо друго и другото е човекът. В споровете хората търсят истината, която всъщност е тяхната представа за нея. Какво е мерилото за стойността на нещата, за които се спори. Протагор определя мярката за истината така: „Човекът е мярка на всички неща; на онова, което съществува, че то съществува, и на онова, което не съществува, че то не съществува“.

Примерите си Протагор взема от сетивните явления. Той се спира на вятъра и разсъждава защо при вятър на едни хора им е студено, а на други – не. Вятърът е един и същ, а хората може да спорят. Според едните това е студен вятър, според другите е топъл. Така Протагор прави извод, че не можем да кажем, че сам по себе си вятърът е студен или не е. В друг пример той разполага в една купчинка 6 зара, а в друга 4. Изводът е, че първите са повече, но ако поставим нова купчинка с 12 зара, шестте се оказват в позицията на по-малкото. Едно и също нещо в определен момент е повече, а в друг е по-малко. Протагор приема, че това става възможно, защото всички предмети са само представи в съзнанието – всичко има относителна истинност.

По-нататък Протагор заключава, че всъщност явлението е истина. И е истинно такова, каквото се явява. Светът е явление. Така древногръцкият мислител защитава тезата, че „истината за всички неща е тяхното явление за и във съзнанието“.

Протагор и боговете

Има твърдение, че Протагор е изгонен от Атина. Причина е негово съчинение, в което той казва: „За боговете не мога да зная нито дали съществуват, нито дали не съществуват, защото много неща са пречка за това познание: както неяснотата на предмета, така и животът на хората, който е кратък.“ Това съчинение е изгорено публично в Атина. Според Хегел това е първата книга, която е изгорена по заповед на една държава.

На снимката: Демокрит и Протагор, художник: Салвадор Роса, 1663г.