Споровете Щраус срещу Щраус

Споровете между баща и син Щраус са известни и широко дискутирани във Виена. Щраус–старши, който покорява Европа със своята музика, не позволява на синовете си да се занимават с музика. Решава да посвети най-големия си син Йохан на търговията. Подкрепян от майката, Йохан-син тайно взема уроци по цигулка. Когато питат бащата защо откъсва детето си от музиката, той отговаря: „Искам Йохан да има спокойна професия. Погледнете наоколо. Нима музикантите са щастливи? Шуберт умря на 31, Моцарт – на 35, Вебер – на 40“.

След развода на родителите Йохан-младши се изправя пред необходимостта да работи и да осигурява доходи в семейството. Той не завършва курса на Висшето търговско училище, изключен е, защото по време на урок запял с пълен глас някаква мелодия, която композирал. Взема решение да стане ръководител на танцова капела, автор и изпълнител на танцова музика. Синът пише дълго и обяснително писмо на бащата: „Скъпи татко, аз напълно си давам сметка, че като предан син, искрено почитащ както баща си, така и майка си, ми е невъзможно да взема участие във вашите така печално стекли се взаимоотношения, довели до дълбоки противоречия в моите чувства на синовна обич и благодарност. Ето защо аз реших да се възползвам от таланта си, за развитието на който съм задължен на своята майка, която сега е без издръжка и средства за съществуване, за да й се отблагодаря според своите скромни възможности…“ Отговор не получава. Вероятно бащата се надява, че трудностите ще спрат сина.

През 1844г. Щраус-старши се оказва пред свършен факт – вестниците публикуват обяви за предстоящия концерт на Йохан Щраус–син. Щраус срещу Щраус? Спорове разделят виенското общество на два лагера. Общоприетото мнение е, че синът може да наследи предприятието на бащата само след неговата смърт. Щраус-старши е само на 40 години, на върха на славата и в силна творческа активност, когато Щраус–младши обявява, че започва да прави самостоятелни концерти. Критиците на Щраус–син твърдят, че младият човек подронва авторитета на своя баща. Доброжелателите виждат в дейността на сина похвална проява на дълг към изоставената майка.

Щраус–старши започва задкулисна игра срещу своя син. С помощта на приятели той се свързва със собственици на танцувални зали, от които иска да не допускат сина в заведенията. Наема специална група от хора, които да провалят концертите на дебютанта.

В резултат на споровете Щраус срещу Щраус билетите за концерта на Щраус–син се продават светкавично, за няколко часа. Публиката очаква музика и зрелище. В програмата си синът включва свой собствен валс. Първоначално е наречен „Майчино сърце“, защото е посветен на Ана Щраус. По-късно е преименуван на „Надяващият се на благосклонност“. Този валс е изпълнен по желание на публиката 4 пъти, а заключителният „Алегоричен валс“ – 19 пъти. Дебютът е триумфален. Синът покорява Виена още с първия си концерт. Пресата излиза с отзиви като: „Добър вечер, Щраус-баща, добро утро, Щраус-син!“.

Един от приятелите на бащата, който е нает срещу заплащане да провали концерта, не се опитва да го прави, а съветва бащата да се примири с факта, че във Виена има двама Щраус, които са забележителни музиканти. При създаденото положение бащата решава да вземе сина в своя оркестър, но синът отказва. Помирението настъпва през 1847г., когато на рождения ден на бащата синът се появява по прозорците му и изпълнява едно от произведенията на Йохан-старши – „Дунавски песни“. За първи път след години на спорове те стискат ръцете си.

През бунтовната 1848 година вълненията във Франция обхващат и Австрия, а бащата и синът се оказват в противоположни лагери. Йохан-младши застава на страната на революцията, записва се в гвардията и става войник. Пише марш на въстаниците, наречен „Виенска марсилеза“. Сред виенчани авторитетът на Щраус-баща, вписал се в редиците на противниковия лагер, рухва. Концертите му са бойкотирани. През 1849г. той умира, а синът издава всички валсове на своя баща (152).

Йохан Щраус–младши става един от продължителите на прочутата виенска школа – Хайдн, Моцарт, Бетховен, Шуберт.

В статията са използвани материали от книгата на Е. Мейлих, „Йохан Щраус“,  Издателство: Музика