Сравнението при спорове – Демостен

Кое е най-доброто защитно средство при спорове? „Природата сама си е създала защитно средство, общо за всички разумни хора… Кое е то? – Недоверието! Пазете това недоверие, поддържайте го. Ако го запазите, няма да ви се случи никаква беда.“ – Демостен

(Демостен – 384 пр. Хр. – 322 пр. Хр.)

При спор важна част за изводите и заключенията, които правят слушателите, са достойнствата на стила на оратора. В това отношение сравненията са полезни и за двете страни при спора. Сравненията, които използва говорещият, трябва да бъдат ясни. До известна степен те приличат на метафори. Например сравнението, че народът е „подобен на силен, но възглух кормчия“ (Аристотел). Демостен пък сравнява народа с „онези, които страдат от морска болест по корабите“, но отчита, че „народът познава приятелите си“. Сравненията са характерна отличителна черта в речите на Демостен. Преди да напише своята първа реч на 20-годишна възраст, той старателно изучавал речите на големите оратори от своето време и става професионален писател на съдебни речи (логограф). Плутарх описва на пръв поглед невъзможното превръщане в оратор на човек, който заеква, има тикове в рамото и хаотични движения. За да преодолее заекването, Демостен говори с камъчета в устата. Произнася речите си на морския бряг, където заради шума на вълните трябва да говори високо. Пред огледалото държи речи със закачен над рамото си меч, който го порязва, ако рамото му подскочи нагоре. Личната съдба на оратора се проектира в неговия стил. Реториката на Демостеновите речи е до голяма степен свързана с практиката при произнасянето им.

Аналогия в сравненията

Сравненията се състоят от две части, които се свързват по аналогия. Когато аналогията е добра, сравнението е успешно. Ето как по аналогия Демостен свързва делата и думите – „Доверявай се на делата на хората, но не вярвай на думите им“. Антонимията в смисловата опозиция дела-думи откриваме и във фразата: “Великото обещание без дела е нищожно и пусто“, но тук смисловият център е отместен при друга опозиция – велико-нищожно.

Аналогията между благодеянието, благоразположението, сполуката и печалбата е разгърната например в следното сравнение: „Сполуката прилича на печалба. Ако някой запази, каквото спечели, той е много благодарен на съдбата. Но ако пропилее всичко неусетно за себе си, изгубва и спомена за благодеянието“. Следва изводът, който по същество продължава сравнението: „Така е и с държавните дела. Тези, които не са използвали правилно благоприятните условия, дори да им е дошла помощ от боговете, не са им признателни, понеже за всяко начало се съди по неговия край“.

Ако сравненията са добри, те изглеждат остроумни:

„Да се гордееш с дрехата или сандалите си е все едно да се гордееш с шивача или обущаря си“.

„Когато съдиш за жив човек, сравнявай го с живи хора“.

„Каквито биват навиците на хората, такива са и мислите им“.

Трудната ситуация в Атина е сравнена в една от неговите речи с кораб, който е в опасност: „Когато спасяваме кораба, бил той голям или малък, и морякът, и капитанът, и всеки друг мъж са длъжни да се пожертват, но да не оставят кораба да потъне по тяхна вина. За друго не бива да мислят. Но щом морето залее палубата, старанието е напразно“.

Парадокс в сравненията

Една от встъпителните речи на Демостен започва по следния начин: „Щом словото ви е замъглило ума, аз без колебание със словото си ще ви разкрия истината.“ Парадоксалното привлича слушателите, а сравненията в речите на Демостен често звучат парадоксално: „Най-лесно от всичко е да излъжеш сам себе си“. В шеговит вид той казва нещо, което не съответства на предходното ни мнение. Парадоксът може да е разгърнат и придружен с обяснения: „Защо понякога нещастните дават по-добър съвет какво да се прави, отколкото щастливите? Причината е, че щастливите обикновено нямат страх от нищо и ако някой им говори за предстояща опасност, те си мислят, че не се отнася за тях. Другите, понеже съзнават грешките си, когато са нещастни, стават за в бъдеще мъдри и порядъчни. Ето защо на разумните хора е присъщо, когато се радват на най-голямо благополучие, тогава още повече да мислят за бъдещето“.

Антитеза в сравнението

Антитезата в сравнението е полезна, защото е разбираема и лесно се запомня: „Човек, който е получил благодеяние, е длъжен цял живот да помни това, а човек, оказал благодеяние, трябва веднага да забрави това“. Формата на противоположност при сравненията е приятна, защото чрез разсичането на фразата на две части тя лесно се запомня. Демостен предпочита противоположности, които са добре познати, а когато се съпоставят, стават още по-добре познати. „Всичко това наподобява силогизъм – казва Аристотел – опровержителният силогизъм е сближаване на противоположности“.

„Наивно е наистина, когато губим собствени владения, да казваме, че се грижим за чуждите, а като не мислим за настоящето, да плашим другите с бъдещето“. В позиция на теза и антитеза Демостен поставя собствените и чуждите владения, като ги сравнява с опозиционната смислова двойка настояще-бъдеще. Към същата смислова двойка отвежда и фразата: „Не от чуждите примери, а като се учите от своето минало, ще можете да преуспеете“.

Антитезите-сравнения при Демостен често включват предметност и са построени на принципа за осъществяване на нагледност. „Успехите могат да прикрият позорни дела. Но случи ли се с него някаква беда, тогава всичко ще излезе наяве“. Това твърдение е сравнено с човешкото тяло: „Както е с тялото – докато човек е здрав, нищо не се забелязва, но сполети ли го някаква болест, всичко се проявява – и счупване, и изкълчване и ако е имал друго някакво предишно страдание“. На базата на такава предметност е построено и сравнението: „Както на къщата, на кораба и на другите постройки най-здрави трябва да бъдат основите, така и принципите и основите на властта трябва да бъдат правдиви и справедливи“.

На базата на антитези – сравнения са построени изразите:

„Трябва да приемем полезното наместо приятното, ако е невъзможно и едното, и другото“.

„Преди да се постави началото, както трябва, безсмислено е да се говори каквото и да било за края“.

„Не бива да разследваме какво са сторили другите, ако самите ние първо не сме изпълнили задълженията си“.

„Благополучието, придобито по недостоен начин, става причина за лоши помисли у безразсъдните хора, поради което често изглежда по-трудно да запазиш богатството си, отколкото да го придобиеш“.

Кое е най-доброто защитно средство при спорове според античния оратор? „Природата сама си е създала защитно средство, общо за всички разумни хора… Кое е то? – Недоверието! Пазете това недоверие, поддържайте го. Ако го запазите, няма да ви се случи никаква беда.“ – казва Демостен – „Защото само когато отношенията са основани на взаимно доверие и принасят еднаква полза на участниците във война, само тогава хората имат желание да понасят и да устояват заедно на трудности и неуспехи.

Текстовете на речите на Демостен са запазени в Александрийската библиотека. Атиняните му издигат статуя. Според Цицерон Демостен е „перфектният оратор“ и „той стои сам сред всички оратори“. Самият Демостен казва за себе си: „Никога не съм имал за цел речите ми да се харесват, ако не съм бил убеден, че ще имате полза от тях“.