Стара Кресна и Кресненско-Разложкото въстание

Стара Кресна е село в Югозападна България, разположено в община Кресна, област Благоевград. До 29 септември 1978 година селото се е наричало просто Кресна, докато новооснованото селище Гара Пирин е обявено за град с името Кресна. Вследствие на това старото село получава сегашното си име – Стара Кресна.

Историята на селото е тясно свързана с българското националноосвободително движение. По време на подготовката за Априлското въстание тук са основали таен революционен комитет Арсени Костенцев и Костадин Босилков. Тази организация подпомага координирането на действията на местните жители срещу османската власт.

На 5 октомври 1878 година Стара Кресна се превръща в център на Кресненско-Разложкото въстание. Въстанието обхваща районите Кресна и Разлог и се отличава с активното участие на местното население, което се противопоставя на новите османски порядки след Берлинския конгрес.

Кресненско-Разложкото въстание е част от по-широкото движение за освобождение на македонските българи през периода 1878 – 1879 година. Въстанието остава значим символ на борбата за национална свобода и за защита на правата на българите в Македония, които остават извън границите на новообразуваното Княжество България.

Днес Стара Кресна е не само историческо място, но и център за изучаване на националноосвободителното движение в Пиринския край. Селото привлича изследователи и туристи, които се интересуват от българската история и героизма на местните жители по време на Кресненско-Разложкото въстание.

На снимката е документ на въстаниците от Кресненско-Разложкото въстание.