Стратегията на Цезар при спорове: Ако опонентът ти се укрепи в непристъпна крепост, направи неговата крепост част от твоята

През 52г. пр.н.е. Цезар побеждава в битката при Алезия като използва непристъпната крепост на Верцингенторикс срещу самия него. Войската на Цезар обсажда крепостта с войската на галите, а самата тя се подготвя за обсада от галско нападение. Изследвачите определят тази тактика като уникална, а Цезар пише, че я е заимствал от Сципион Африкански, победителят на Картаген. Верцингенторикс призовава останалите гали за помощ, но Цезар прави двоен обсаден пръстен около Алезия. Това му позволява да победи съюзниците, които се притичат на помощ на галите.

Верцингенторикс (80г. пр.н.е. – 46 пр.н.е.)

Верцингенторикс е келстски водач на арверните в Централна Галия. Той се изправя в битка срещу Юлий Цезар в Галската война. Обвинението срещу него е, че иска да управлява Галия. Спорът завършва с екзекуцията на Верцингенторикс.

Има сведения, че той е учил при друидите във Великобритания. Цезар описва Верцингенторикс като „влиятелен млад мъж, чийто баща някога е стоял начело на цяла Галия“ (Цезар. Бележки за Галската война, книга VII, 4.) Той повежда арверните и влиза в съюз с други галски племена. Началото на бунта е необичайно – през зимата. Това принуждава Цезар да си проправя път през заснежени райони до легионите в Галия. Водачът на галите напада племето бои, което е под закрилата на Цезар и римският пълководец се изправя пред избора да помогне на нападнатото племе в зимни условия и с трудности в доставките, за да се знае, че Рим е верен съюзник, или да го остави във властта на Верцингенторикс. Цезар решава да помогне.

Тактиките на Верцингенторикс и Цезар

В „Бележки за Галската война“ Цезар пише, че прилага политика, базирана на принципа „разделяй и владей“. Тактиката на Верцингенторикс е противоположна – обединяване на галските племена, атаки срещу римляните и оттегляне в укрепления. Той използва стратегията „изгорена земя“, при която се изгарят селищата, за да може противникът да бъде лишен от провизии.

Битката при Алезия от 52г. пр.н.е.

Ализия (до съвременния Дижон) е била крепост на келтите и столица на племето мандубии. Тя се е намирала на височина от около 150 метра на ромбовидно плато с дължина 1 500 метра в средата на долина. През платото текат две реки. В Алезия бунтовниците са обградени.  Според Цезар в крепостта има 80 хиляди войници (по този въпрос Наполеон Бонапарт е на друго мнение, смята, че в крепостта има 20 000 гали). Цезар разбира, че не може да превземе крепостта с щурм. Вместо да нападнат, римляните започват специална обсада. Според някои източници обсадните стени са около 17 километра. Цезар разпръсва войските си по обсадните стени и започва да строи укрепления. Римляните разполагат с около 60 000 войници. Цезар прави две стени около крепостта с валове и ровове. Вътрешната стена не допуска пробив от страна на обсадените, а външната не допуска подкрепления. Между двете линии римляните строят лагерите си (конница и пехота) и се запасяват с храна и фураж за конете. По протежението на двете стени Цезар издига редути, които да прикриват войниците, които строят укрепления и прокопават ровове. Пръстта от рововете е използвана, за да се направи защитен вал. На всеки 25 метра издигат кули.

В Алезия настъпва глад. Обсадата продължава малко повече от месец. Верцингенторикс заповядва жените, децата и старците да напуснат града, но Цезар заповядва да не им отварят портите. Между крепостните стени на Алезия и укрепленията на римляните са изгонени 3000 деца и жени, които молят Цезар да ги нахрани и да ги вземе роби. Тъй като по време на цялата Галска война галите са практикували тактиката на „изгорената земя“, намирането на провизии е било особено трудна задача и Цезар в случая е загрижен за изхранването на своите войници. Три дни жените и децата плачат под стените на обсадения град и Верцингенторикс ги пуска обратно в града. След месец обсада галите получават подкрепление – идват 200 000 гали, водени от Веркасивелаун. Два дни войниците на Цезар са атакувани отвън и отвътре от войските на Верцингенторикс. Римляните не допускат пробив и печелят пълна победа. Водачът на келтите се предава на Цезар. Това е краят на галското въстание.

На снимката: Версингеторикс хвърля ръцете си в краката на Юлий Цезар (1899 г.), Лайънъл Ройър