Стратегията на непредсказуемите действия в спор

Непредсказуемото в действията на хората в спорна ситуация обърква противниците. Неочакваното нарушава шаблона и блокира останалите участници в спора. Тази стратегия изисква преди всичко умения да се импровизира, докато шаблонната стратегия при водене на спор се базира на склонността на хората да предпочитат да полагат по-малко усилия в спора. Така е по-лесно. Колкото по-внезапни са действията, толкова по-бърз е пътят към успешното решаване на даден спор. Тактиката изисква интелигентност, недоверчивост и адаптивност. Неочакваните ходове притискат враговете до стената. Очаква се те да допуснат грешка, от която лесно може човек да се възползва.

До съвършенство е владеел тази стратегия Филипо Мария Висконти (1393-1447). През 15 век той е 3-ти херцог на Милано. Второто си име – Мария, получава като знак на благодарност от родителите на Света Богородица за получената радост при раждането на сина им. Управлението му от 1412 до 1447 се характеризира с успешно излизане от междуособици и заговори. Градовете държави от този период непрекъснато спорят помежду си, херцогството на Филипо Мария се оказва често включено в тези спорове.

Филипо Мария показва чудесни умения в областта на политиката, държавността, икономиката. Успешно реорганизира държавните финанси в херцогството. В Милано въвежда производството на коприна. Военните действия, които предприема, също са съпроводени от неочаквани съюзи и разтрогване на вече сключени договори. През 1428 се съюзява с Амадей VIII, като се жени за Мария Савойска, но после внезапно я поставя в немилост. Известен е с това, че винаги правел това, което другите не очаквали от него. Обърквал придворните си, като е редувал голямо оказване на почести, последвани от прояви на немилост. Така не допускал до себе си никого и никой не знаел какви са плановете му. Обкръжението му не знаело какво ще се случи във всеки следващ миг. Било невъзможно да му се въздейства. Подозрителен е към всичко, включително и към членовете на семейството си, които са постоянно наблюдавани от шпиони. Живее изолирано в крепостта Порта Джовия и допуска до себе си малка група от хора, които са проверени и лоялни към него. Има способността точно да избира хората, на които може да се довери.

Умира на 54г. – недоверчив, самотен, постоянно търсещ изход от заговорите и междуособиците, сред които е живял. Правителствените институции, които създава в Милано, оцеляват до 18 век. Кръвта на Висконти се предава по женска линия с дъщеря му Бианка Мария и става част от най-големите династии на Европа – Тюдорите на Англия, Хабсбургите от Австрия и Испания, Валоа от Франция.