Тактиката „укротяването на тигъра“

През Втората световна война в настъпление влиза ново оръжие – тежките немски танкове „Тигър“. Това е една от най-добрите машини във военната история. Първото участие на Тигър е през 1942г. в боевете за Ленинград. Оръдието действа на 1000 метра. На руските екипажи е наредено да влизат в бой с Тигър при съотношение 1 към 5. Английските и американските танкисти решават да избягват всякаква среща с него. Достатъчно е да се спомене името Тигър, за да настъпи паника сред противниците. Тези танкове всяват ужас и имат силно психологическо влияние, защото всъщност атакуват и волята за съпротива.

Боби Фишър (1943 – 2008), който е носител на Шахматен Оскар за 1970, 1971 и 1972г.,  казва: „Не вярвам в психологията, аз вярвам в добрите ходове.“ Добрите ходове при „укротяването на тигъра“ в спорове се преценяват след внимателен анализ на бързите или бавните отговори и на необходимостта от екипна работа. Преценката трябва да е изградена върху тезата, че нововъведенията сами по себе си не са предпоставка за успех, независимо от тежестта им.

Анализ на бързите и бавните отговори

При спорове срещу атаката на тигъра има добри ходове според Гари Каспаров. Винаги има открития по пътищата, по които преди това никой не е минавал. Отговорът при атака на тигъра може да е бърз и уверен. Така се печели време и опонентът остава с впечатлението, че имате нов коз в спора. А може да е бавен и да не се създават подозрения. Значимостта на фактора внезапност не трябва да се подценява.

При включване на ново оръжие в спора трябва внимателно да се анализират различните варианти за възможния изход. Вероятно като следствие от такъв анализ английските и американските танкисти решават да избягват всякаква среща с Тигър. „Качеството на резултата на всеки експеримент не е по-високо от качеството на изходните данни и параметри“ – казва Гари Каспаров, стъпвайки на принципа „боклук на входа, боклук на изхода“. При анализа на възможните варианти и търсене на възможните изходи на преден план са зададените логични въпроси. Много велики хора например се увличат прекомерно  в търсене на отговори. Известен факт е, че Нютон прекарва в безплодни алхимични изследвания втората половина от живота си. Правилната формулировка на въпроса как да укротим тигъра трябва да предхожда търсенето на отговорите.

Нововъведението в спор само по себе си не е предпоставка за успех

„Тигърът“ е тежко нововъведение в спор, но сам по себе си не е гаранция за успех. Много нововъведения в бизнеса например доказват това. Има изобретатели, които се превръщат в бедняци. Интересен пример е съдбата на италианеца Антонио Меучи.  През 1871г. той подава молба за патентоване на изобретението си „телетрефон“, но после не успява да поднови молбата си поради липса на средства. Три години по-късно представя изобретението си на американска компания, която пък заявява, че е изгубила описанието на изобретението. А след още две години в заглавията на пресата Меучи вижда изобретението си и научава, че американецът Греъм Бел е изобретил телефона. След дълъг съдебен спор съдът в Ню Йорк излиза с решение в негова полза, но поради давност на срока за патента Меучи вече не може да се възползва от патента си. Той умира в бедност. През 2002г. Конгресът на САЩ признава авторските права на Меучи и го обявява за истинския изобретател на телефона, но повече от век Греъм Бел се смята за новатора, който е създал телефона.

Необходимост от екипна работа

Друг важен момент при тактиката за „укротяване на тигъра“ е създаването на екип. Трябва да преценим от каква помощ имаме нужда. И в бизнеса, и в спорта, и в политиката индивидуалните играчи имат по-малък шанс за успех от екипните. Всеки нов премиер например предпочита да не управлява с непознати лица, а да създаде удобна система за управление с избран екип. Практичният подбор на екипа е фактор за успешен отговор на опонента, който влиза с тежестта на Тигър в спора. До този извод стигат и руснаците, които влизат в бой с Тигър при съотношение 1 към 5.