Траките в очите на другите народи: разбойници или почтени жители

В „Българска старина“ (1865г.) Г. С. Раковски съветва учените „да додат на истинните начала повестности человечества, а не да се водят веке сляпо от записаните в гръцките, еврейските и латинските книги“. Нека надникнем в някои от тези книги, без да се „водим сляпо“ от тях. През вековете различни летописци предлагат сведения за нашите предци – траките. Често пъти разказите им са противоречиви и в тях откриваме личното отношение в зависимост от етническата принадлежност на авторите. „Византийските списатели са заблудили и европейските, кои са отпосле писали…“ („Българска старина“). Според Раковски „има живи и необорими доказателства, че трако-илирический народ (…)  са нашите праотци“. Диференцирано разгледани предвид мисленето на отделните историци, източниците пораждат един спорен въпрос – разбойници или почтени жители са траките. Противоположните гледни точки ни дават възможност да изградим своя представа за нашите предци.

Херодот

Предмет на „Историята“ на Херодот (484 г. – 425 г. пр. н. е.) е (по представите на онова време) целият свят, който е елински Запад и варварски Изток – „Никой не знае ясно за Европа дали от изток и откъм север е заобиколена от море; по дължина, знае се, че се простира и покрай Азия, и покрай Либия“. Интересни са сведенията, които Херодот дава за нашите земи – „От всички хора най-голям е тракийският народ – разбира се, след индийците: и ако ги управляваше един човек и бяха единодушни, биха били непобедими и далеч най-силни от всички народи по мое мнение. Но това е непреодолимо и невъзможно за тях и никога няма да стане: затова са и слаби“.

Като най-смело тракийско племе Херодот определя гетите. Разказвайки за похода на Дарий, той твърди, че тракийските племена скюрмиади и нипсайи, които живеят над градовете Аполония и Месамбрия, се предават без бой, а гетите оказали безразсъдна съпротива и „веднага били заробени, въпреки че били най-мъжествени и най-справедливи от траките“. Гетите, разказва Херодот, при „гръмотевици и светкавици пращат стрели нагоре към небето, заплашвайки бога, понеже вярват, че не съществува никакъв друг бог освен техния“. В един от споровете на скитите с траките тракийският цар Ситалк изпраща пратеник при противника, който да предаде следния въпрос: „Защо е нужно да влизаме в бой помежду си?“ Той предлага размяна на пленници и така предотвратява битката. Херодот разказва и за някои интересни спорове при траките – „А пък траките, които живеят над крестоните, постъпват така. Всеки един има много жени и щом умре, между жените настава голям спор; и приятелите му полагат усилия в старанието си да изберат онази от тях, която е била най-обичана от мъжа си. Тази, която получава честта да бъде избрана, с възхвали както от страна на мъжете, така и от страна на жените бива заколвана на гроба от най-близкия си роднина и после положена в гроба заедно с мъжа си; останалите жени са много нещастни, защото за тях това е най-големият позор.“

Тукидид

„Повечето хора са твърде лениви, за да се докопат до истината – те са доволни и на първото попаднало им авторитетно мнение“. Тукидид (455 г. пр. н. е. – 397 г. пр. н. е.)

Тукидид е автор „История на Пелопонеската война“.  Като историк той търси причините, водещи до конкретните събития, и се стреми да стигне до същността на възникналите конфликти между отделните общества, като прави интересни съпоставки и изводи – „Като че ли хората се гневят повече, когато на техните права се нанася лек ущърб, отколкото когато биват изцяло лишавани от тях чрез насилие. На първото му казват: да бъдеш измамен; на второто: да отстъпиш пред по-силния.“ Според Ницше Тукидид е човек, който в културата е с най-безпристрастното познаване на света. Има версия, според която той е потомък на тракийски царски род. Потеклото му се свързва с Южна Тракия, където семейството му е имало свои златни рудници. Бащата на историка носи името на тракийския цар Олор. В тракийското си имение Скаптесиле живее в продължение на 20 години и пише „История“. В този смисъл разбираеми са симпатиите, които Тукидид изпитва към тракийския народ. Отличителна черта на метода му е критическата проверка на истинността на историческите факти, но въпреки това личните му пристрастия присъстват в неговите трудове. Тукидид твърди, че Одриската империя на траките е най-могъщата държава в Европа. Никоя друга не може да се мери с нея по богатство. Само едно поколение преди него, Херодот защитава тезата, че траките са разединени и не могат да се обединят. Тукидид застава на противоположна позиция – владетелят Терес I е постигнал обединение на отделните тракийски племена в една държава.

Страбон

Страбон (около 63г.  – 23г. ) е географ от гръко-персийско семейство в Амазия – на 100 км от южния бряг на Черно море (днешна Турция). Неговият труд „География“ се състои от 17 книги, а изворите му са предимно гръцки. Според него траките са почтен и великодушен народ. Разказвайки за живота на траките (скитите и сарматите), той ги определя като най-северното население, познато на Омир. Те според него са добри съседи на Елада на север. Омировата Тракия обхваща земите на днешна България и европейска Турция. На Страбон се позовава и Раковски в „Българска старина“, разказвайки за тракийското племе тектосагите, чийто предводител се казвал Болг.

Павзаний

Павзаний е древногръцки писател (110 – 180) и остава в културната история като автор на първия „пътеводител“ с книгата „Описание на Елада“. Той е потомък на семейство, което е във връзка с местните римски управници. През I век границите на Римската империя достигат на север до Дунав. Павзаний пътува до различни места в огромната римска държава.  Той описва костобоките, които са родствено племе на гетите и обитавали земите между северна Карпатия и река Днестър, като разбойници (през 170 – 1 г. костобоките нападат Римската империя, преминават Дунав и плячкосват Мизия и Тракия).

Йоан Малала

Йоан Малала (491г. – 578г.) е историк от Византия, който има сирийски произход. Автор е на „Всемирна хроника“, в която учените откриват различни неточности и несъответствия. Според него траките са древен и почтен народ, който е наричан мирмидони. Те участват в Троянската война, водени от Ахил. Малала свързва историческите сведения с троянския епос.

Теофан Изповедник

Теофан Изповедник (759г. – 817г.) е византийски летописец от Константинопол. Неговата „Хронография“ или „Животоописания на византийските царе“ е един от изворите за Първото българско царство – „В тази година (501 – 502) Виталиан, завладявайки цяла Тракия, Скития и Мизия с (помощта на) множество хуни и българи, покорил Анхиало и Одесос, и като поразил Кирил, тракийския военачалник и опустошавайки всичко, дошъл до самия Константинопол“. Теофан Изповедник смята обитателите на нашите земи за разбойници и нашественици в земите на юг от Дунава.

Йоан Цеца

Йоан Цеца (1110г. – 1180г.) е византийски филолог. Има грузински произход. Той също поддържа тезата за връзката между траки и мирмидонци – „и тогава всички пристигнаха в Авлида с кораби, и заедно с тях Ахил, синът на Пелей и Тетида…, водейки войска от хуни-българи – мирмидонци на брой две хиляди и петстотин“. Така Цеца влиза в спор с летописците, които „елинизират“ историята за Троянската война.

Прегледът на различните гледни точки на чуждите автори по отношение на траките разкрива още един опит да се нарисува облика на този древен народ.

На снимката: Севт III – тракийски владетел на Одриското царство