Тръстенишкият бунт: Селяните срещу натуралния десятък

В началото на XX век недоволството сред българските селяни нараства заради възстановяването на натуралния десятък — тежък данък, който задължава земеделските стопани да предават част от произведената продукция. Мярката предизвиква протести в различни части на страната, тъй като селското население я възприема като сериозна икономическа тежест. На този фон село Тръстеник се превръща в едно от местата на най-остра съпротива.

Напрежението в Тръстеник бързо прераства в открит бунт. Жителите изразяват недоверие към местната власт и настояват исканията им да бъдат чути. След като недоволството им остава без резултат, протестиращите завземат общината и се противопоставят на изпратените срещу тях стражари и войници. Така спорът около данъка се превръща в сериозен сблъсък между населението и държавната власт.

Вестта за събитията достига до околните населени места и към жителите на Тръстеник се присъединяват селяни от десетки села. Броят на протестиращите достига около 5000 души. Ситуацията става още по-напрегната, когато част от войниците отказват да стрелят срещу селяните, а други се предават и оставят оръжието си. За кратко бунтовниците успяват да принудят изпратените войници и полицаи да отстъпят.

Успехът на въстаналите селяни обаче е временен. В района пристигат нови военни части, които успяват да възстановят контрола и да потушат бунта. Последиците са тежки — около 500 души са арестувани, а в няколко околии е въведено военно положение. Събитията показват колко дълбоко е било общественото напрежение, породено от данъчната политика и тежкото положение на селското население.

Повече от век по-късно споменът за тези драматични събития продължава да живее в Тръстеник. Местният паметник напомня за съпротивата на селяните и за времето, останало в паметта като „последната десятъчна година“. Бунтът се превръща в свидетелство за решимостта на обикновените хора да защитават поминъка и интересите си, дори когато срещу тях стои силата на държавната власт.