| |

Трябва ли да се тревожим от внасянето на Законопроекта за чуждестранните агенти в Народното събрание?

ekranna snimka 2024 09 13 105233

 

И така – всеки, който получава повече от 1000 лева от чужбина, когато създава публичен материал, трябва да пише до името си – „чуждестранен агент“. Трябва ли да се тревожим от внасянето на този абсурден законопроект?

В Народното събрание на 10.09.2024г. е внесен Законопроект за регистрация на чуждите агенти. Имената на вносителите на Законопроекта са публични. Те би трябвало подробно да бъдат разследвани от властите – най-вече техните финанси („Крадецът вика – дръжте крадеца! – българска пословица, която в случая може да има паралел с „чуждестранният агент вика – дръжте чуждестранния агент!). И ако сега гражданското общество се тревожи от внасянето на абсурдния законопроект, в даден момент те би трябвало да се тревожат от последствията за тяхната антибългарска, антиевропейска, антидемократична дейност.

Претенцията на вносителите е, че със закона ще уредят „дейностите по формиране на общественото мнение и публичното разпространяване на мнения и позиции чрез средствата за масово осведомяване, както и публичността при финансиране на физически и/или юридически субекти, развиващи подобен вид дейност на територията на Република България, пряко или косвено получаващи материално подпомагане от чужбина.“(чл.1) Вносителите обаче не са си изяснили разликата между шпионска дейност и финансиране. Не са чували за свободата на словото в демократичното общество. Дори не са допуснали, че културата и нейното финансиране може да няма национални граници (може би защото понятието „култура“ не е част от тяхната ценностна система, не влиза в ограничения им – само те знаят дали е платен – светоглед). „Пълен разпад. Няма Аз, няма Имам, няма Съм, няма подлог, няма допълнение, няма сказуемо“ – „Думи няма“ (Самюъл Бекет, 1906 – 1989)

Като цел на закона е посочено „регулация на прозрачността и публичността“. (чл.2) Задължените лица се считат за „чуждестранни агенти“.(чл.4) Интересно е, че по смисъла на закона за материално подпомагане се считат всички парични средства, независимо от правното основание за получаването им, но се изключват „хазартните игри с имуществен характер“.чл.6.(1) Културата не може да се финансира – а хазартът – може. Разбира се, това е в „полза“ на формиране на общественото мнение? Размерът на получената сума е „поединично или съвкупно за период от една данъчна година са или надвишават 1 000, 00 лева“. чл.6.(1)

Предложението е в Министерството на правосъдието да се създаде публичен електронен регистър на чуждестранните агенти. До наименованието на такова лице се вписва – „чуждестранен агент“. чл.7.(6) На физическите лица се забранява да извършват дейност в образователния сектор (детски градини, училища и университети) – чл.11.(1) Ако учител направи видео урок в YouTube и поради популярността на урока клипът е монетаризиран – този учител трябва да пише до името си чуждестранен агент и още – не може вече да работи в сферата на образованието.

Ако Самюъл Бекет, създател на най-абсурдните сюжети в театъра, беше прочел чл.12.(1), съвсем нямаше да има думи – във всяка публикация такова лице трябва да прибавя наименованието „чуждестранен агент“ до името си и – „Наименованието „чуждестранен агент“ следва да е посочено на всяка заглавна/начална страница или лицева видима част на издавания материал“. Ако т.нар. чуждестранни агенти не подадат декларация за получените доходи от чужбина в 15-дневен срок – следват административни наказания, които са глоби.

Трябва ли да се тревожим от внасянето на Законопроекта за чуждестранните агенти в Народното събрание? Отговорът на гражданското общество у нас е – ДА, а учещите и работещи българи в българското и глобалното световно пространство са – ПРОТИВ. Студенти печелят стипендия от престижни университети в цял свят – в България – „чуждестранни агенти“. Артисти, писатели, музиканти и художници, спортисти, програмисти – оценени и известни в чужбина – в България – „чуждестранни агенти“, учени печелят проекти и международно финансиране – в България – „чуждестранни агенти“. Синът, който работи в чужбина, изпраща помощ на майка си (1000 лева), защото тя едвам оцелява с нищожна пенсия – и той е „чуждестранен агент“. Законопроектът не може да се нарече спорен – спор в обществото няма – има тревога.

Прегледайте имената на сценаристите в този абсурден сюжет.

 

Подобни статии