Убийството на Патрис Лумумба – Белгия, ЦРУ или враговете му в Конго?

Убийството на Патрис Лумумба – Белгия, ЦРУ или враговете му в Конго?

На 17 януари 1961 г. Патрис Лумумба е убит в отцепилата се провинция Катанга. Само няколко месеца по-рано той е станал първият министър-председател на независимо Конго и един от символите на африканската деколонизация. Смъртта му бързо се превръща в една от най-мрачните загадки на Студената война. Днес вече знаем значително повече: непосредствените убийци са свързани с режима в Катанга, но зад пътя, довел Лумумба до тях, стоят интересите и действията на много повече участници.

Конго получава независимост от Белгия на 30 юни 1960 г. Лумумба оглавява правителството, а Жозеф Касавубу става президент. Новата държава почти веднага изпада в криза. Армията се разбунтува, Белгия изпраща войски, а богатата на полезни изкопаеми Катанга обявява отделянето си под ръководството на Моиз Чомбе. Зад конфликта стои и огромният икономически залог – Конго притежава мед, кобалт, уран и други стратегически суровини.

Лумумба търси помощ от ООН, за да възстанови контрола върху страната. Когато не получава очакваната военна подкрепа срещу Катанга, той се обръща към Съветския съюз. В условията на Студената война това предизвиква тревога във Вашингтон. Американските власти започват да възприемат конгоанския премиер като опасност от разширяване на съветското влияние в Африка. Разсекретените американски документи показват, че през август 1960 г. САЩ започват тайна политическа операция, чиято първоначална цел е отстраняването на Лумумба от власт и замяната му с прозападно ръководство.

Но американското участие отива още по-далеч. ЦРУ действително разработва планове за физическото отстраняване на Лумумба. В Конго са изпратени токсични биологични материали, а местната резидентура обсъжда възможности за убийството му. Планът с отровата не е осъществен. Това разграничение е важно: доказано е, че ЦРУ е планирало убийство, но наличните документи не показват, че американски агент лично е извършил екзекуцията на 17 януари 1961 г.

Междувременно политическата власт на Лумумба рухва. След конфликт с президента Касавубу началникът на армията Жозеф-Дезире Мобуту извършва преврат през септември 1960 г. Лумумба е поставен под домашен арест. През ноември успява да избяга и се опитва да достигне своите привърженици в Стенливил, но войниците на Мобуту го залавят. По-късни американски документи показват, че ЦРУ е работило с конгоанските власти за блокиране на възможните му маршрути за бягство.

Решаващият момент настъпва през януари 1961 г. Лумумба, Морис Мполо и Жозеф Окито са прехвърлени в Катанга – територия, контролирана от най-непримиримите политически врагове на Лумумба. Още след пристигането си тримата са жестоко малтретирани. Вечерта на 17 януари са отведени на отдалечено място и разстреляни. Американските разузнавателни сведения от периода също стигат до заключението, че тримата са екзекутирани в Катанга часове след пристигането си.

След убийството започва опит за прикриване на престъплението. Първоначално властите в Катанга разпространяват версия, че Лумумба е избягал и впоследствие е убит от местни жители. Дори ЦРУ по това време оценява тази история като неубедително прикритие на политическо убийство. Телата са унищожени, което допълнително затруднява разследването и в продължение на десетилетия подхранва различни версии за случилото се.

Особено важен е въпросът за ролята на Белгия. Бившата колониална сила има силни политически и икономически интереси в Конго и поддържа тесни връзки с Катанга. Белгийски офицери и представители присъстват в структурите около сепаратисткото управление. Десетилетия по-късно белгийският парламент създава специална комисия, която подробно изследва обстоятелствата около убийството и ролята на белгийските политически представители. Разследването установява сериозна белгийска отговорност за събитията, довели до смъртта на Лумумба.

Така се появява и големият спор: кой всъщност е „поръчителят“? Ако търсим хората, които непосредствено извършват убийството, стигаме до Катанга и конгоанските противници на Лумумба. Ако обаче разглеждаме цялата последователност – политическото му отстраняване, преследването, залавянето и изпращането му при хора, за които е било ясно, че го смятат за смъртен враг – картината включва конгоански политически противници, белгийски представители и действията на САЩ.

Американската роля е особено противоречива. Разсекретените документи не оставят съмнение, че Вашингтон е искал Лумумба да бъде отстранен и че ЦРУ разработва собствен план за убийството му. Но този конкретен план не е този, чрез който Лумумба в крайна сметка загива. Следователно твърдението „ЦРУ уби Лумумба“ е прекалено опростено, както би било погрешно и твърдението, че САЩ нямат отношение към събитията.

Затова няма един прост отговор на въпроса кой стои зад убийството на Патрис Лумумба. Непосредствената екзекуция е извършена в Катанга, но убийството е крайният резултат от вътрешна борба за власт, белгийска намеса и международното противопоставяне на Студената война. САЩ са разработвали отделен план за убийството му, а Белгия години по-късно е принудена официално да изследва собствената си политическа отговорност.

Историята на Лумумба затова е повече от историята на едно политическо убийство. Тя показва колко трудно е било за новите африкански държави да получат не само формална независимост, но и действителна свобода от интересите на бившите колониални сили и двете суперсили. Лумумба управлява независимо Конго само за кратко, но убийството му го превръща в един от най-разпознаваемите символи на борбата срещу колониализма в Африка.