Възможна ли е телепортацията?

Квантовата телепортация е много различна от обикновената телепортация, позната от научната фантастика. Вместо да прехвърля материя от едно място на друго, тя предава квантова информация, необходима за възпроизвеждане на същото квантово състояние в друга система. Това означава, че не се „премества“ самият обект, а само неговото квантово състояние. Терминът „квантова телепортация“ е използван, защото определени свойства на изходната система се появяват отново в целевата система без видим носител на информация между тях.

През 1993 г. учените Чарлз Бенет и неговите колеги предлагат теория, според която квантовото състояние на частица може да бъде прехвърлено към друга далечна частица, без самите частици да се движат. Това поставя основите на квантовата телепортация и води до множество последващи теоретични и експериментални изследвания. Оттогава насам учените постигат значителен напредък в областта на квантовите технологии и квантовите компютри:

Един от най-известните експерименти е проведен през 2014 г. от Роналд Хансън и неговия екип в Техническия университет в Делфт, Нидерландия. Те успешно демонстрират телепортация на информация между два свързани квантови бита, разположени на разстояние три метра един от друг. Това е важен пробив в квантовата комуникация и доказва, че квантовата информация може да бъде надеждно прехвърляна между отдалечени системи.

Въпреки тези успехи, обикновената телепортация — тоест прехвърлянето на материя или човек от едно място на друго — все още не е възможна. Някои теоретични разширения на квантовата механика предполагат, че телепортация на частици може да е възможна за много малки обекти като електрони. Но при по-големи частици, например протони, необходимото време и изискванията за квантова кохерентност стават прекалено големи. Затова към момента науката е успяла единствено да телепортира квантова информация между два квантови бита на разстояние от три метра, докато реалната телепортация на материя остава недостижима.