Внимателно отстояване на позицията в спор с висшестоящи
Има хора, които по природа са любители на споровете. С този си твърдоглав характер те често си навличат гнева на останалите. Ако спорите с тях, ще останете с чувството, че говорите с глухи. А ако опонентите им са висшестоящи, със споровете излагат на риск живота си. Тези хора вярват, че правото е винаги на тяхна страна, готови са да предизвикат другите и смятат, че като изложат аргументите си, ще се самодокажат. В такива спорове думите нямат нужната сила. Те ожесточават противника, подсказват му, че го смятате за недостатъчно умен. Споровете с по-властните трябва да се избягват. Правотата на нашите убеждения се демонстрира внимателно. Урок по такова отстояване на позицията си пред висшестоящи дава Микеланджело в спора си с кмета на Флоренция – Содерини.
Във Флоренция през 1502г. кмет на града е Пиеро Содерини. В църквата Санта Мария дел Фиоре имало мраморен блок. Погрешно някакъв скулптор пробил дупка в блока и така направил невъзможно да се извая фигура от него. Кметът се обърнал към много скулптори, в това число и към Леонардо да Винчи, но всички му отказали. За този мраморен блок била похарчена внушителна сума, а той стоял в подземието на църквата и не можело да бъде използван за нищо.
Изпратили писмо до Микеланджело. От Рим той пристигнал във Флоренция, огледал камъка и заключил, че е с много високо качество и ако подбере подходяща поза за фигура, не е невъзможно да бъде използван. Така Микеланджело изваял младия Давид от библейската легенда. Поканил Содерини да види направеното. Содерини търсел недостатъци навсякъде и във всичко. Верен на характера си, започнал да търси недостатъците и на Давид. Казал, че носът на фигурата е прекалено голям. Микеланджело преценил човека пред себе си и не казал нито дума. Не започнал спор, както очаквал кметът. Покатерил се на скелето до височината на носа. На гредата имало няколко дребни късчета от камъка. Микеланджело започнал да обработва носа с длетото си и периодично пускал на земята по някое камъче. На практика той не докосвал носа, а имитирал действия, които показват, че коригира носа според изискванията на Содерини. После извикал на Содерини, който гледал отдолу, че може да погледне пак и да каже дали е добра корекцията. Содерини много харесал „поправеното“.
Така Микеланджело не се впуска в спор, в който да изгуби време и нерви, запазва съвършенството на своята творба и отстоява мнението си.
