Воловете – част от тактиката на Ханибал в спора с римляните

В Рим Квинт Фабий Максим (279 г. пр. н. е. – 203 г. пр. н. е.) е избран за диктатор. Тази титла се дава в критични за империята дни и означава пълна гражданска и военна власт. С армията, дадена му от Сената, Фабий тръгва на поход срещу Ханибал (247 г. пр. н. е. – 183 г. пр. н. е.), който като картагенски пълководец е основният противник на Рим за надмощие на Западното Средиземноморие.

Като тактик на бойното поле, диктаторът решава да не използва стратегията на своите предшественици в битката срещу картагенците, да не влиза в директна голяма битка, а да отслаби силата им в множество малки битки. Ханибал, който е победил вече римляните при Тицинус, Требия и Тразименското езеро, разбира, че този път врагът му е различен.  Тогава картагенският водач за пореден път доказва, че е един от най-добрите военни стратези от Древността до днес.

Фабий завладява прохода до град Касилинум, през който Ханибал трябва да премине, за да се върне в зимните си квартири, след като е опустошил Кампания и е останал без храна. Проходът е пазен от 4 000 войници, а височините край реката са завзети от римляни. Ханибал е в капан.

В ниско поле (Агер Фалерне) Фабий Максим обгражда Ханибал. Римляните са разположени по хълмовете и това прави бягството на Ханибал невъзможно. В тази ситуация Ханибал превръща воловете в път към спасението. В тъмнината на нощта той привързва дървета и храсти към рогата на 2 000 вола. След това подпалва дървата. Воловете бягат в безпорядък на всички посоки и създават у римляните усещането, че врагът ги атакува отвсякъде. Запалените дървета и храсти им изглеждат като факли. Те решават, че са обкръжени. В този момент Ханибал повежда хората си в атака срещу най-слабо защитения проход на римляните. В тъмнината се чуват звуци от всички страни и това обърква римляните. Ханибал свободно преминава през атакувания от него проход. От капана той излиза, без да загуби нито един човек.