Вредите от липсата на рационално мислене при спорове

Вредите от липсата на рационално мислене при спорове са много и обхващат разногласията във всички житейски сфери – бизнес, политика, изкуство. От тази липса често се възползват други, които познават добре „мисленето на хората със средни умствени възможности, за които най-характерната особеност е тази, че те никога няма да си признаят, че принадлежат точно към тази посредствена категория.“ (Ф. Ницше, 1844 – 1900) Обещанията за бъдещето например често пъти отклоняват разумното мислене на хората, защото извикват ентусиазъм и задушават съмненията. Култът към дадени личности е друга преграда за рационалното мислене. Такъв култ създава последователи, които се заемат да се справят с атаките на нашите опоненти, при това съвсем доброволно. Вписването в тълпата, за която са присъщи ентусиазъм и страсти, лишава хората от рационално мислене, защото хората разсъждават логично преди всичко, когато са сами. Когато изключат логиката си, хората са склонни да си въобразяват, че някой олицетворява доброто в несправедливо устроения свят. Така се превръщат в лековерни наивници, които реагират емоционално на спорове, някои от тях дори и с измислени врагове. Николо Макиавели (1469 – 1527) стига до извода: „Хората са толкова прости и така силно обсебени от своите най-непосредствени нужди, че един хитрец винаги може да събере невъобразимо много наивници, които с готовност ще се оставят да бъдат мамени“.

Липсата на рационално мислене при спорове игнорира фактите и превръща хората в наивници, които са измамени от поредния лъжец. Друга вреда от липсата на рационално мислене е бързото решение да се стигне до съд при даден спор. Много хора предпочитат бързо и лесно да решат проблемите си. От епохата на Ренесанса до днес това не се е променило. Лековерието превръща хората в плячка за измамници. Баснята „Стридата и спорещите пътници“ на Лафонтен (1621 – 1695), определен от Атанас Далчев като „най-могъщия стихотворец на Франция“, дава нагледен пример за спорещи, които не мислят рационално, и задължителната поява на хитреца, който се възползва от това. Българската поговорка: „Двама се карат, третият печели“ също илюстрира ситуацията.

Стридата и спорещите пътници

Веднъж на пясъка съгледаха двамина голяма стрида. Тя веднага им хареса.

• Късмет! – извикаха и двамата. – Закуска дивна!

Добре, но кой да изяде деликатеса? Единият навеждаше се да я вземе вече, но другият го блъсна с вик:

• Не си познал! Не бързай! Стридата, човече, принадлежи на този, който пръв я е видял.
• Дори така да е – му рече първият с досада – тя пак по право ми се пада – със зорък поглед съм известен, слава Богу!
• И аз със зрението много добре съм – кипна вторият, – видях я, няма блъф!
• Добре, тогава аз я помирисах пръв!

Докато спореха, Перен Данден се появи.

• Стани арбитър в спора! – помолиха го те. Той стридата отвори и я погълна в миг. А после заговори с витиеват език:
• Съдът реши – на всеки черупка му се дава. Заплетеното дело с това се прекратява.

Поука:

Не бързай да се съдиш, с дела не се лъжи –

при тия днешни нрави присъдата се знае:

Перен ще лапне всичко. Клиентът ще държи

една черупка празна в ръцете си накрая.

(превод Бойко Ламбовски)