Вятърен парк в Черно море – „за“ и „против“

 

Бъдещето си Европа вижда като нисковъглеродно, а офшорната вятърна енергия като стратегически приоритет. ЕС има за цел да увеличи възобновяемата енергия до 42.5% до 2030г. Германски вятърен парк в Черно море може да бъде изграден за Румъния. Компания е готова да вложи около 2.5 млрд. евро в изграждането му. Специалисти отчитат, че България е единствената страна с излаз на море, която още не е направила стъпки за развитието на такива проекти. Към момента България разполага със 700 мВт вятърни мощности, като се планира да се увеличат до 2030г. и да достигнат 1000 мВт. 80-85 евро на MWh е себестойността на офшорната вятърна енергия.

Проектът

Законът за енергията от възобновяеми източници в морските пространства е внесен от коалиционните партньори ГЕРБ – СДС, ПП – ДБ и ДПС.

Проектът за вятърен парк предвижда концентрацията да е в Североизточна България – област Варна. Подходите в закона са в две посоки – държавата начертава приоритетни зони или инвеститорът дава предложения за зони. Следва търг за концесия на конкретната зона, за която е представена документация. След търга компанията прави екологични проучвания и влиза в процедура ОВОС (Оценка на околната среда), която продължава около две години. Проектозаконът предлага зони да се дават на концесия за 30 години. Токът от тях ще има таван на цената. На първо четене депутатите одобряват Закона за ВЕИ в Черно море, но някои икономически сектори са против. В мотивите за законопроекта се посочва отключване на потенциал за нов икономически сектор в страната.

Законопроектът за ВЕИ в Черно море поражда спорове в  общественото пространство.

За

Североизточна България според експертите е район, който има нужда от допълнителни средства за икономическото си развитие. Проектът ще се отрази позитивно на пристанищата, корабостроителниците и фирмите, които го обслужват. Хиляди нови работни места би създал вятърен парк от 1 гигават в Черно море. Намалява се нуждата от използване на въглищни централи.

Туристическият бранш също може да спечели, защото вятърните паркове може да са и туристическа атракция (посещения, ресторанти). Такава атракция има създадена вече в райони с подобни проекти (например Дания). Най-големият вятърен парк в Дания има 72 турбини и се предвижда 40 от тях да бъдат оборудвани с рециклируеми лопатки, които ще са първите в света. Работи се и по друг проект в датското Северно море, който ще снабдява около 1 милион датски семейства с електроенергия. Гигантските съоръжения са високи по 150 метра. Светът на този парк изглежда като научна фантастика и затова има много посещения от туристи.

Положителен ефект върху биоразнообразието виждат и някои учени, които посочват, че вятърните електроцентрали могат да са способ за създаване на изкуствени рифове. Според експерти ефектът ще е положителен и за рибарите. Практиката показва, че при започване на проекта инвеститорите създават компенсаторен фонд за рибарите до периода (около половин година) на приключване на строителството.

Против  – рибарите, туристическият бранш, еколозите

При обсъждането на проекта представителите на различни организации отчитат незаинтересоваността на политическата власт към техните предложения и мнения. Спорове има и по въпроса за цената на електроенергията. В Законопроекта е предвидено да е 160 лв./MWh, но в Германия цената е 123 лв./MWh. Спорно е и предложението концесионният договор да е до 30 години. За мнозина периодът е твърде дълъг. В повечето страни той е 10-12 години.

Рибарският бранш

Рибарите се притесняват за поминъка си. Те са в стари спорове с корабните компании и екологичните организации. Към тези компании и организации вече причисляват и вятърните паркове. В публичното пространство се появяват твърдения, че рибарите няма да ловят риба, а и рибата може да умре. Според експертите това са несериозни твърдения, често основани на дезинформация. Такава дезинформация са твърденията, че поставянето на постаментите генерира вибрации, които плашат рибата, а тя напуска района. Специалистите признават, че по време на строителството има вибрационни вълни. Те посочват специалните технологии, с които се работи – т.нар. въздушни „пердета“. Постаментите се обличат с „пердета“ („завеси“), които изолират вибрациите и шума. По време на строителството популацията на рибата намалява, но след неговото приключване тя отново се възстановява.

От Асоциацията на производителите на рибни продукти се чувстват засегнати, че преди приемането на проектозакона никой не  е потърсил мнението им.  Те смятат, че ще бъдат застрашени риболовните полета. В отговор привържениците на проектозакона заявяват, че риболовът между самите перки не е забранен никъде в Европа. Ограничен е само риболовът по дъното, където има кабели, довеждащи електроенергията на сушата.

Туристическият бранш

Законът не урежда на какво разстояние от брега ще са поставени вятърните инсталации. Чрез анкета Туристическата камара във Варна обобщава отрицателното отношение на туристическия бранш.

Представителите на туристическия бранш смятат, че перките от вятърния парк ще пречат на туристите. Мястото няма да е привлекателно за почиващите. Експерти обаче твърдят, че е невъзможно перките да се видят от сушата, защото близо до сушата няма достатъчно вятър, трябва да са навътре в морето, където вятърът е силен.

Хотелиерите смятат, че още когато започне да се строи вятърен парк, цените на имотите ще паднат с 50 до 70 %.

Еколозите

Еколозите се притесняват за биоразнообразието. Биозащитниците не приемат довода, че проектът ще премине през оценка ОВОС (оценка на околната среда), като успокоителен, защото смятат, че често пъти оценките са фалшиви, тъй като се плащат от инвеститора. Природозащитниците, които защитават биоразнообразието в Черно море, също имат много въпроси към вносителите на проектозакона, но приемат, че рисковете за екоравновесието в морските пространства са управляеми и могат да се преодолеят. Притеснения обаче буди фактът, че няма направени анализи за въздействието на вятърните паркове върху биоразнообразието в Черно море.

В споровете трябва да се намери баланс между иновациите, развитието на вятърната енергия и опазването на поминъка на засегнатите сектори.