За хумора при спор

„Хората никога не ще разберат колко сериозен трябва да бъде човек, за да бъде весел.“ (Гьоте, 1749-1832)
Има ли място за хумор в дискусии и конфликтни ситуации? По въпроса са разсъждавали мнозина, а в това кратко изложение се спираме на отговорите на някои интересни и знакови личности.
Въпреки че спорът е сериозна и важна част от общуването между хората, има случаи, когато картината от бели и черни цветове, нарисувана от спорещите, се оцветява от хумора с цялата палитра на цветовата гама. В самата природа на хумора Марк Твен (1835-1910) вижда спор: „Тайният източник на хумора не е в радостта, а в тъгата; в небето няма хумор“. Макар че не всеки е надарен с остроумие в еднаква степен, всеки може да осъществява контрол над опитите си за остроумие и това е особено наложително при конфликтна ситуация, защото „шегата често решава важни въпроси по-успешно и по-сръчно, отколкото сериозността.“ (Хораций, 65 г. пр. н. е. – 8 г. пр. н. е.)
Необходимо е да не си позволяваме да се шегуваме с предпочитанията и вкусовете на опонентите ни и в присъствието, и в отсъствието им. Ние „най-болезнено обиждаме, когато се надсмиваме.“ (Волтер, 1694-1778) Надсмиването над противниците ни, дори и в тяхно отсъствие, намалява шансовете за постигане на успешно решение в даден спор. Затова Наполеон (1769-1821) сравнява шегата с преждата: „Шегата прилича на преждата: където е тънка, там се къса“. Не трябва да бъде обект на хумор и външността на другата страна в спора. Това са неща, които нямат пряка връзка с конкретната позиция по съществени конфликти между хората. В същото време те са теми, към които хората са особено чувствителни. „Хуморът е остроумие на дълбокото чувство“ според Достоевски, затова и раната, която нанася може да е твърде дълбока, толкова, че в нея да потъне шансът за успешно решаване на спора. Външността и вкусовете на опонентите в споровете не са пороци, а хуморът трябва да „се кара само с пороците“.(Крилов, 1769-1844) Важно е правилно да преценим дали другата страна понася шегите: „Да се шегуваме дори безобидно, можем само с тези, които разбират от шега“. (Лабрюйер, 1645-1696)
Остроумието разведрява или изнервя сериозната обстановка в спора. То е достойнство само когато е съобразено с мярката, защото „смехът е мярка, показател за умствено развитие.“ (Братя Гонкур, 19 век) По-солените шеги го превръщат от достойнство в недостатък. В някаква степен нивото на умственото развитие на човека се оглежда в причината за неговия смях. Освен това когато насочваме хумора към опонента си, не трябва да забравяме, че той може да направи същото: „Ако отправите по нечий адрес острота, вие сте длъжни да бъдете готов да я приемете и по свой адрес.“ (Джонатан Суифт, 1667-1745)
Хуморът в спор разкрива чувството за мярка, за преценка на подходящ момент, за способността за контрол над емоциите и за нивото на умствено развитие на спорещите страни. Всичко това го превръща в катализатор за успешно или неуспешно разрешаване на спорове.