За или против детектора на лъжата при решаване на спорове

Детектор на лъжата

В Древен Китай поставяли в устата на разпитвания оризови зърна. Ако в края на разпита зърната оставали сухи, приемали, че разпитваният е виновен, защото при силни емоции устата пресъхва, прекъсва се слюноотделянето. Идеята, че измамата е свързана с физиологията, не е нова. Джон Ларсън изработва първия детектор през 1921г. Това е уред за отчитане на външното и вътрешното състояние на тялото. Той записва данните чрез датчици, които се поставят върху тялото на тестваното лице. Отбелязва психофизиологичните изменения (дишане, промени в сърдечно-съдовата система) у човека след зададен въпрос. При всяка лъжа в тялото на човека протичат над 24 физиологични реакции, които не подлежат на контрол от волята на човека. Те се раждат от естествения страх, че лъжата може да бъде разкрита. Има различни начини за формулиране на въпросите – с или без обвинителни формулировки. Смята се, че възможността за грешки се снижава, ако няма обвинителни формулировки. След всеки отговор на въпрос има пауза – 15-20 секунди. Изследването трае приблизително 2 часа. Теоретическата основа е, че за хората, които не изопачават информацията, са присъщи спокойни физиологични реакции. В обратния случай се учестява сърцебиенето, дишането, покачва се кръвното налягане. Още Даниел Дефо (1660-1731) отбелязва: „Страхът е болест, отслабваща душата така, както физическият недъг отслабва тялото“. Съвременният полиграф проследява до 12 реакции на организма и се произвежда като хардуерно допълнение към преносим компютър.

За използване на детектора на лъжата

Аргументите са:

Методът може да се докаже научно

Процентите на успеваемост са между 80 и 95, а последните данни за компютризиран детектор са 98%. Разработват се все по-ефективни технологии като температурно изследване на лицето, речеви анализ на стреса, функционален ядрено-магнитен резонанс. Фокусът на изследванията при специалните служби и военните вече е насочен към детектори, които работят без знанието на тестваното лице.

Успешно може да бъде използван с превантивни цели

Когато е използван от частния сектор и полицията, полиграфът дава надеждата, че откриването на лъжците е възможно. Затова някои западни компании правят периодична проверка на служителите си за професионална лоялност. Работодателите все по-често прибягват до този метод при подбор на персонала, защото той на практика може да обхване най-различни области на човешката дейност. През 2005г. Министерството на отбраната на САЩ  например обявява конкурс за устройство „Отдалечена проверка на персонала“.

Против използването на детектора

Аргументите са:

Доказателствата за надеждността не са строго научни

Интересно е, че и защитниците, и противниците на полиграфа посочват в аргументите си научната му обосновка. Според противниците няма как да се изведе формула за зависимост между физиологическите параметри на тялото и лъжата. Националната академия на науките (NAS) в САЩ прави изследване на технологията и отчита, че данните са надеждни, но не им достига достоверност, тъй като в психологията грешка от 5 % се приема за нормална. Няма факти, които да потвърдят, че детекторът е по-сигурен метод от други методи за дознание.

Изследването е начин да се тормози обвинения в лъжа

Детекторът на лъжата може да бъде използван като техническо средство, с което се тормози допълнително обвинения. Целта на детектора е да се разграничи истината от лъжата, но тази цел може лесно да бъде подменена от тестващите.

Притеснението е фактор за неточен резултат

Когато е притеснен, човек може да реагира по начин, който да бъде възприет от детектора като изричане на лъжа. Не е необходимо да си лъжец, за да изпитваш съмнения, когато трябва да разкажеш за някои събития от живота си. В книгата „Лъжата зад детектора“ Д. Скалабрини и Д. Машке поддържат идеята, че полиграфът е неточен, защото емоционалността, настроението и страха на конкретното лице са подложени на стрес.

Може ли да бъде излъган детекторът на лъжата

Най-дискутираната тема по отношение на детектора на лъжата е може ли да бъде излъган. А най-малко дискутираният въпрос е дали опитите за надхитряване са насочени към машината, или към специалиста. Детекторът на лъжата включва машина и специалист, правоспособен полиграф-дознател, който отчита резултатите. Теоретично може да бъде надхитрен специалистът, а не машината.

Опитите за надхитряване включват добра подготовка за безпогрешни отговори, което най-често е лоша тактика при решаване на спорове. В интернет се дискутират различни трикове за оказване на контрол върху дишането, сърцето, кръвното налягане. Тези трикове може да са химически (използване на лекарства, алкохол, наркотични вещества), механични (въздействие върху тялото, за да се предизвика болка), психологически (насочване на вниманието към външни мисли).

Изследването е доброволно и е на базата на предварително информирано съгласие. По всяко време тестваният може да се откаже. Отказът и самото желание да се излъже детектора вече показват нежеланието да се признае истината и признание за вина. В някои щати на САЩ, Индия, Япония съдът приема полиграфските изследвания като доказателство, но в повечето страни в света резултатите от не се приемат като доказателства, тъй като в основата на правораздаването е презумпцията за невинност, а в основата на изследването е предположението за виновност.

За или против детектора на лъжата – споровете продължават.