За или против казармата?

Казармените истории на мъжете, които са били на наборна служба, са изпълнени с носталгия и спомени, но и с песни за уволнение. Колкото повече расте нежеланието на младите хора да станат войници, толкова по често въпросът за казармата периодично излиза на дневен ред в общественото пространство и общественият дебат продължава.

Доводите и на двете страни през годините са се превърнали в клишета. Може би трябва да отбележим и още една възможна позиция в този спор – „против“ казармата, такава, каквато е била в миналото, и „за“ казармата, такава, каквато днес е в много развити държави.

За

Често срещана фраза е, че казармата прави от момчето мъж, но твърдението поражда въпроси от друго естество – доколко казармата е свързана с личностното израстване на младите хора. Друг довод на привържениците на казармата е, че тя изгражда дисциплина, отговорност, самоконтрол. Казармата учи да се защитават идеалите и каузите, в които човекът вярва. Смислената казарма може да сплоти народа, да изгради усещане за принадлежност и е полезна инвестиция във времето на отделния човек и в живота на обществото. Тя е място, където се завързват по-здрави приятелски връзки от купоните на студентството. Казармата развива уменията да се работи в екип, затова е полезна инвестиция във времето на отделния човек и в живота на обществото.

Против

Стари статистики напомнят, че казармата е причина за превръщането на млади хора в инвалиди. През 2002г. (когато е имало казарма) инвалидите са 5234 (в допълнение: само 655 са пострадали по време на война). Останалите са пострадали в цивилната казарма. Друга статистика за смъртността в казармата констатира, че на година са умирали 60 човека (до 2008). В същото време също статистики посочват, че голям процент от българското общество подкрепя наборната служба.

Противниците на казармата възразяват на тезата за това, че казармата допринася за личностното израстване на младия човек, като напомнят, че там се възпитават не личностни, а колективни качества. Довод против казармата са и лошите битови условия там, самонараняванията за отпуска, извращенията. За много хора, преминали през казармата, само споменаването й е повод за отвращение, защото я асоциират с режима от миналото. За тях казармата е загуба на стойност и смисъл. Като причина много българи да са против казармата може да бъде посочено точно това лошо състояние на родната казарма в миналото.

Като социална програма казармата е загуба на ресурси и финанси, тя е скъпа и безсмислена. Младият човек се приучава да изпълнява заповеди, а не да мисли и да взема самостоятелно решение. Нещо повече – мисленето често пъти е съпроводено от наказания. Наборните войници нямат мотивация да служат в казармата. Експерти предупреждават, че при отворените граници към момента принудителното вкарване на млади хора в казармата ще доведе до голям брой невъзвращенци.

Решава ли наборната служба проблемите на българската отбрана? Полезна ли ще бъде при тероризъм или кибератаки? Или казармата е загуба на време в съвременното технологично общество, което изисква индивидуално, а не колективно мислене?