За лицемерното поведение в спора

„Крийте желязната си ръка в кадифена ръкавица.“ – казва Наполеон и на практика съветва да не се демонстрира силата, която притежаваме. Интелигентното преструване често е път към успеха в споровете, защото е свързано с тактическо мислене и непрестанна бдителност.

Външно лицемерът изглежда като пример за подражание, той е демократично настроена личност, цивилизована, благоприлична и обаятелна. Зад това неискрено поведение се укриват истинските намерения. Лицемерието е средство да се надхитрят враговете. Ударът с нож в гърба се нанася от ръка, облечена в кадифена ръкавица. Лицемерите не прибягват до открито насилие или предателство, техните тактики са подмолни и добре планирани. Те умеят да съблазняват, очароват и заблуждават. Карат хората да се съобразяват с желанията им, без да проумяват истинските им намерения, което означава, че няма да са настроени враждебно и да се опълчат срещу тях.

Ницше (1844–1900) сполучливо илюстрира лицемерното поведение в спора с взаимоотношенията между вълци и агнета: „Няма нищо странно в това, че агнетата никак не обичат вълците, но това не е достатъчно основание да ненавиждаме вълците само защото отвличат агнетата. Агнетата имат навика да шепнат помежду си: „Тези вълци са дяволски изчадия, само че това не ни дава правото да твърдим, че всичко живо, което не  е вълк, е добро създание само по себе си.“ Това мнение по същество не е погрешно, макар че вълците биха отвърнали насмешливо: “Всъщност ние нямаме нищо против тези добродушни агнета. Нали на този свят няма нищо-по-вкусно от едно крехко агне…“

Лицемерните играчи в спора изтъкват като свои добродетели отдалечеността им от истинските цели, за да спечелят симпатиите на общността. Важна част от тяхната стратегия е да се изисква равенство във всичко, да бъдат третирани еднакво, независимо от положението им в обществото, независимо от това, че другата страна е по-способна, по-надарена. Така на практика се толерират неспособните и бездарните.

Друга стратегия на лицемерието в спорове е играта на честност. С нея се постига убеждаване на участниците в спора в благородство, безкористност, добронамереност. Този въздействащ метод е всъщност своеобразна форма на принуда. И Каутилия, индийският философ от III век пр. н. е. и съветник на индийския император, обобщава: „Стрелата, запратена от стрелеца, може да убие или да не убие някого, докато коварната хитрост, изобретена от дяволски умен интригант, може да покоси дори и плода в майчината утроба.“

Успешна тактика на лицемера е също привидната наивност. Тя може да бъде разпозната по шумното й пропагандиране. На преден план винаги се подчертава чувството за справедливост, благочестието, моралното превъзходство. Така лицемерните играчи в спора хвърлят прах в очите на своя противник.

Разсъждавайки за лицемерието като успешна стратегия при спорните ситуации, Франческо Ветори (1474-1539) казва: „Не мога да престана да се удивлявам какво разнообразие от похвати – един от друг по-остроумни – е изобретил човекът с единствената цел да се опита да измами себеподобните“.